Определение № 391 от 20.08.2026 г. на ВКС по н. д. № 734/2026 г.
ВКСIII наказателно отделение20.08.2026 г.докладчик Мая Цонева
Диспозитив
ОТМЕНЯ разпореждане № 1454/03. 08. 2026 год. на съдията-докладчик по в. н. о. х. д. № 48/2026 год. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е върната касационната жалба на подс. С. С. М., подадена чрез защитника му адв. Н. Б., против постановената по делото въззивна присъда. ВРЪЩА делото на същия съд за администриране на касационната жалба. Определението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК и е образувано по частна жалба на подс. С. С. М., подадена чрез защитника му – адв. Н. Б., против разпореждане № 1454/03. 08. 2026 год. на съдията-докладчик по в. н. о. х. д. № 48/2026 год. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е върната касационната жалба на подсъдимия против постановената по делото въззивна присъда. В частната жалба са изложени твърдения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт поради това, че защитникът не е бил уведомен за констатираната от съда нередовност на касационната жалба. Поддържа се освен това, че такава нередовност изобщо не е налице, а съдът е демонстрирал формален подход при преценката за съответствие на жалбата с изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК. Направено е искане за отмяна на разпореждането със задължителни указания касационната жалба да бъде администрирана и делото да бъде изпратено на ВКС за произнасяне по нея. Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в законния срок и от легитимиран правен субект. Разгледана по същество е неоснователна. С въззивна присъда № 5/12. 03. 2026 год., постановена по в. н. о. х. д. № 48/2026 год. год., Окръжен съд – Русе отменил първоинстанционния съдебен акт на Районен съд – Русе като признал подс. С. С. М. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 194, ал. 1 от НК и го осъдил на шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Срещу така постановения съдебен акт била подадена касационна жалба от подсъдимия чрез защитника му. В сезиращия документ били заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК и било посочено, че след изготвяне на мотивите към присъдата ще бъде уточнено в какво се изразява всяко от касационните основания и кои са данните, които го подкрепят. С разпореждане № 547/23. 03. 2026 год. докладчикът по делото е констатирал, че касационната жалба е депозирана в срок и е разпоредил преписи от нея да бъдат връчени на страните. С разпореждане № 1336/13. 07. 2026 год. докладчикът указал, че е необходимо касационната жалба да се съобрази с чл. 351, ал.1 от НПК, като се посочат касационни основания и данните, които я подкрепят, а при неизпълнение на указанията в седемдневен срок тя ще бъде върната. На 13. 07. 2026 год. до подсъдимия било изпратено съобщение за изготвяне на мотивите, като му били сведени до знанието и указанията на съда. Същото било получено лично от М. на 17. 07. 2026 год. Съобщение до адв. Н. Б. с идентично съдържание не било изпратено. С разпореждане № 1454/03. 08. 2026 год. докладчикът констатирал, че указанията не са изпълнени и констатираната нередовност на касационната жалба не е отстранена, поради което я върнал на подателя ѝ. Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в законния срок и от легитимиран правен субект. Разгледана по същество е основателна, макар и не по всички съображения, изложени в нея. Безспорно е, че жалбата срещу въззивната присъда не е съответна на изискванията на чл. 351 от НПК, защото е бланкетна по своето съдържание. В нея са възпроизведени единствено трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК без конкретизация в какво се изразява всяко от тях и кои са подкрепящите го данни. Ето защо е незаслужен упрекът в частната жалба за прекомерно формалистичен подход на съдията докладчик. Следва да бъде споделено обаче другото възражение на защитата, свързано с начина на уведомяване на страните за недостатъците на касационната жалба. Съдът незаконосъобразно е ограничил кръга на лицата, които следва да бъдат информирани за това обстоятелство, единствено до подсъдимия. При наличието на защитник, независимо дали по избор на подсъдимия или служебен такъв, указанията за отстраняване на нередовността на жалбата е следвало да бъдат съобщени и на последния. Това е така, защото правото на жалба може да бъде упражнено не само лично, но и чрез защитника и изборът на един от двата начина не изключва другия. Ето защо разпореждането за връщане на касационната жалба следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на въззивния съд за администриране на касационната жалба. Така мотивиран и на основание чл. 351, ал. 6 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение