Определение № 207 от 04.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 915/2018 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] /н/ срещу определение №225 от 22.01.2018 г. по ч.т.д.№6068/2017 г. на САС. С обжалваното определение е оставена без уважение частна жалба на [фирма] /н/ срещу определение от 29.06.2017 г. по т.д.№6921/2015 г. на СГС, с което на основание чл.632, ал.2 от ТЗ е възобновено производството по несъстоятелност на [фирма] /н/. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, са поставени въпроси, с които жалбоподателят поддържа наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение САС е приел, че са налице предпоставките на чл.632, ал.2 от ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност на [фирма] /н/, спряно на основание чл.632, ал.1 от ТЗ с решение от 13.06.2016 г. по т.д.№6921/2015 г. на СГС - както с оглед обстоятелството, че определената от СГС сума за покриване на началните разноски е внесена преди изтичане на едногодишния срок по чл.632, ал.2 от ТЗ, така и предвид факта, че съдържанието на молбата на кредитора [фирма] в достатъчна степен води до извод, че първоинстанционният съд е сезиран с искане за възобновяване на производството по несъстоятелност. Настоящият състав намира, в съответствие с правомощията си за служебна преценка на допустимостта на обжалвания съдебен акт - т. 1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и т. 10 от ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, че независимо от формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси, обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за осъществяване на проверка на допустимостта му. С обжалваното пред въззивната инстанция определение, имащо характер на решение, съгласно разпоредбата на чл.632, ал.3 от ТЗ /изрично посочваща вида на съдебния акт, с който се възобновява производството по несъстоятелност/, първоинстанционният съд е приел наличие на предпоставките на чл.632, ал.2 от ТЗ. Това решение, съгласно разпоредбата на чл.613а, ал.1 от ТЗ, подлежи на обжалване по общия ред на ГПК – чрез подаване на въззивна жалба и разглеждането й от въззивния съд по реда на чл.258 и сл. от ГПК. В случая, вместо да изпълни задълженията си по чл.267 и чл.268 от ГПК и след провеждане на открито заседание с призоваване на страните, да се произнесе с решение по чл.270, чл.271 или чл.272 от ГПК, въззивният съд е постановил определение в закрито заседание. Това определение представлява недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а делото следва да бъде върнато за повторно разглеждане от друг състав, който да се произнесе с решение по въззивната жалба на [фирма] /н/ срещу имащото характер на решение първоинстанционно определение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,