Определение № 81 от 30.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1823/2015 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, образувано по подадената от М. П. Й., със съдебен адрес в [населено място], [улица], ТД, ет. 1, к. 166 молба за отмяна на влязлото в сила решение от 17.09.2013 год. по гр. д. № 29807/2012 год. на Софийския районен съд. С него същият е осъден да заплати на С. С. В., М. Д. С. и Д. Д. Й., всички от [населено място], посочените в решението суми, представляващи неплатен наем за периода от 23.06.2010 год. до 19.11.2010 год. и за направени разходи във връзка с ползването на наетия имот за периода от м. януари 2009 год. до ноември 2010 год., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от подаване на исковата молба – 18.06.2012 год. до окончателното им плащане /допълнително решение от 15.11.2013 год. по същото първоинстанционно дело/. Молителят поддържа като основание за отмяна предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – вследствие нарушаване на правилата за призоваването му е бил лишен от възможност да участва при разглеждане на делото. Ответниците по молбата за отмяна оспорват същата по съображения в представения писмен отговор. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения и поддържаните от страните доводи, намира същата за допустима. Производството за отмяна на влезли в сила решения е извънинстанционно производство, като основанията, на които може да се иска отмяната по този ред са изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая, с оглед изложените в молбата съображения, се релевира това по чл. 303, ал. 1, т.5 ГПК. С оглед твърдението на молителя за датата на узнаване на влязлото в сила решение, неоспорено от ответниците, следва да се приеме за спазен тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК за подаване на молбата на 23.12.2014 год. Молбата е подадена от легитимирана страна против влязло в сила съдебно решение, съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна, поради което и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК следва да се допусне до разглеждане в открито съдебно заседание, в което съдът ще се произнесе по искането за събиране на доказателства. Искането на молителя за спиране на изпълнението по образуваното изпълнително производство е неоснователно, тъй като предпоставките за спиране на изпълнението са предвидени в чл. 309 ГПК, във връзка с чл. 282, ал. 2-6 ГПК. Такова искане не е направено, а и не е представено надлежно обезпечение в размер на присъдените суми. Поради горните съображения настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение