Определение № 2111 от 29.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 814/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Подадена е частна жалба от П. Д. С. срещу определение № 60322 от 27.09.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 3293/2021 г. на Върховен касационен съд, с което е потвърдено разпореждане № 2272 от 26.07.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 718/2021 г. на Софийски апелативен съд. С последното е върната частна жалба на П. С. срещу разпореждане № 1479 от 26.05.2021 г. по същото дело. В частната жалба се излагат съображения, че определението е нищожно и незаконосъобразно. Същото не било връчено на жалбоподателя през 2021 г., а той разбрал за него две години по-късно. Съдиите неправомерно написали, че определението не подлежи на обжалване. Според жалбоподателя незаконно от него се иска да плати 15 лв. държавна такса по дело по Закона за защита от дискриминация. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частните жалби, съобрази следното: Обжалваното определение е постановено по частна жалба срещу разпореждане на Софийски апелативен съд, с което е върната частна жалба, подадена от С., поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите й в дадения срок. Съставът на ВКС е посочил, че за пореден път П. С., вместо да изпълни дадените му указания за внасяне на държавна такса, е обжалвал разпореждането, с което са му дадени тези указания – в случая разпореждане № 1469 от 26.5.2021 г. по в.ч.гр.д. № 718/2021 г. на Софийски апелативен съд. Новите указания за внасяне на държавна такса за тази частна жалба, дадени с разпореждане № 1912 от 28.06.2021 г., са му съобщени лично на 07.07.2021 г. и той отново не ги е изпълнил в предоставения едноседмичен срок. Ето защо с обжалваното пред предходния състав на ВКС разпореждане частната жалба е била върната. Това разпореждане е подписано от съдията, поради което не е нищожно. Разпореждането е прието за законосъобразно, тъй като за съответната частна жалба държавна такса не е внесена. Поради изложеното съставът на ВКС е потвърдил обжалвания акт. Частната жалба следва да се остави без разглеждане. Обжалваното определение № 60322 от 27.09.2023 г. е постановено в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК срещу преграждащ развитието на делото акт на апелативен съд, който подлежи на еднократно обжалване пред ВКС и е потвърден от състава на ВКС. С това редът на защита е изчерпан съобразно разпоредбите на ГПК, а не по волята на съдебния състав, както смята жалбоподателя и определението на ВКС не подлежи на обжалване. Като окончателен акт това определение не се връчва съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК. Единствено за пълнота следва да се посочи, че определението не е нищожно, тъй като същото е постановено писмено, от съд в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда и изразява ясно и разбираемо волята на съда. По оплакването, че не дължи държавната такса от 15 лв., която е определено да внесе от състава на ВКС по обжалваното определение и която смята, че не дължи с оглед на чл.75, ал.2 от ЗЗДискриминация делото следва да се докладва на състава, постановил обжалваното определение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,