Определение № 8173 от 17.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6949/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на К. С. Н., подадени чрез адв. Димитрова срещу: 1. Определение № 20143/22.05.2026г. на Административен съд София - град по адм. дело № 6007/2026г.; 2. Определение № 22589/05.06.2026г. на Административен съд София-град по адм. д. № 6007/2026г. С Определение № 20143/22.05.2026г. на Административен съд София – град по адм. дело № 6007/2026г. е отхвърлено искането на К. С. Н. с правно основание чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № GRAM-2311861/05.04.2026г., издадена от командир на отделение към 01 РУ-СДВР, за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Частният жалбоподател счита определението за незаконосъобразно, като произнесено по искане за спиране на предварително изпълнение на заповед, която не е предмет на оспорване по адм. д. № 6007/2026г. Твърди, че по оспорената пред административния съд Заповед № GRAM-2311862/05.04.2026г. няма произнасяне по направеното искане за спиране на предварителното й изпълнение. С Определение № 22589/05.06.2026г. на Административен съд София-град по адм. д. № 6007/2026г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Определение № 20143/22.05.2026 г., постановено по адм. дело № 6007/2026 г. по описа АССГ, като навсякъде вместо Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GRAM -2611861/05.04.2026 г. по чл. 171, т. 2а, б. "б от ЗДвП, издадена от командир отделение към 01РУ-СДВР да се чете Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GRAM -2611862/05.04.2026 г. по чл. 171, т. 1, б. "б от ЗДвП, издадена от командир отделение към 01РУ-СДВР. В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Посочено е, че не е налице несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване, както приема първоинстанционния съд, а всъщност е налице промяна на самия предмет на делото. Иска се отмяната на определението като незаконосъобразно. Ответникът – командир на отделение към 01 РУ-СДВР не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. По частната жалба на К. С. Н. срещу Определение № 20143/22.05.2026г. на Административен съд София - град по адм. дело № 6007/2026г. Определението е недопустимо. Производството пред АССГ е образувано по жалба на К. С. Н. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GRAM -2611862/05.04.2026 г. по чл. 171, т. 1, б. "б от ЗДвП, издадена от командир отделение към 01РУ-СДВР-временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на МПС отказва да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. С жалбата е направено искане за спиране на допуснатото по закон (чл. 172, ал. 6 ЗДвП) предварително изпълнение на принудителната административна мярка. Видно от мотивите и диспозитива на оспореното определение № 20143/22.05.2026г. на Административен съд София - град по адм. дело № 6007/2026г., първоинстанционният съд се произнася по искане за спиране на заповед № GRAM-2311861/05.04.2026г., издадена от командир на отделение към 01 РУ-СДВР, за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), която не е оспорената в съдебното производство пред АССГ. При това положение настоящият състав на ВАС, седмо отделение намира, че съдът постановява недопустим съдебен акт, тъй като съдът изобщо не се произнася по искането за спиране на предварителното изпълнение на заявения с оспорването по адм. д. № 6007/2026г. предмет, а именно заповед №GRAM -2611862/05.04.2026 г. Изложеното налага обезсилването на обжалваното определение № 20143/22.05.2026г. на Административен съд София - град по адм. дело № 6007/2026г. като недопустимо и връщане на делото на същия съд за разглеждане по същество на искането за спиране на изпълнението на заповед № GRAM -2611862/05.04.2026 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б от ЗДвП, издадена от командир отделение към 01РУ-СДВР-временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на МПС отказва да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Що се отнася до обжалваното определение № 22589/05.06.2026г. на Административен съд София-град по адм. д. № 6007/2026г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Определение № 20143/22.05.2026 г., постановено по адм. дело № 6007/2026 г. по описа АССГ, настоящият състав на ВАС намира, че е незаконосъобразно по следните съображения: С постановяването на съдебния акт не е премахнато несъответствието между волята на съда и нейния външен израз, а по същество е постигната отмяна на формираната моля на съда, което е в нарушение на материалния закон, което налага отмяната на определението като незаконосъобразно. Воден от горното, ВАС седмо отделение