Определение № 5428 от 27.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5132/2025 г.

Производството е по чл.166, ал.3 от АПК. Образувано е по частна жалба на „Прайм Аутдор“ ЕООД, чрез адв. Дюлгеров, срещу Определение №14005 от 23.04.2025г., постановено по адм. дело №4150/2025г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставено без уважение искането му за спиране на допуснато по силата на закона предварителното изпълнение на Заповед № РНД25-РД56-109/28.03.2025г. на кмета на район „Надежда“ на Столична община (СО). В жалбата се излагат твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на определението. Навежда доводи, че съдът не е взел под внимание твърденията му, че с изпълнението на заповедта дружеството ще претърпи значителни вреди. Претендира се отмяната на обжалваното определение и постановяване на исканото спиране. По реда и в срока по чл. 232 от АПК е постъпило възражение от ответника по частната жалба - кмета на район „Надежда“ СО, чрез юриск.Найденова, с което взима становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 166, ал. 3 АПК, но неоснователна по следните съображения: За да постанови процесното определение в обжалваната му част, съдът правилно приема, че оспорването на процесната заповед не спира изпълнението ѝ, защото предварително изпълнение е допуснато по силата на изричната разпоредба на чл.217, ал.1, т.11 във вр. с чл.57а, ал.1, т.1 и т.6, ал.3 и ал.7 във вр. с чл.57, ал.1 от ЗУТ от приложимия специален закон – ЗУТ. Съдът приел, че жалбоподателят аргументира особеното си искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта с доводи за наличие на правно основание за поставяне на преместваемия обект, но това са доводи по съществото на спора, които не обосновават спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Представените от оспорващото дружество договори с рекламодатели са сключени през 2025 г., а в същото време от договора за наем на общинския имот, в който е поставено рекламното съоръжение се установява, че същият е сключен на 29.10.2012 г. за срок от 10 години, разрешението за поставяне на рекламния елемент е издадено на 25.02.2013 г. и също е със срок на действие от 10 години. Извел правен извод, че искателят не доказва, че от предварителното изпълнение на оспорения административен акт за него ще настъпят значителни или трудно поправими вреди, поради което оставил без уважение искането за спиране изпълнението на оспорената заповед. Определението е правилно, обосновано и законосъобразно. Предварителното изпълнение на заповедта не е допуснато от административния орган с изрична обосновка по чл. 60 от АПК, а произтича от нормата на чл.217, ал.1, т.11 от ЗУТ. Искането за спиране е по реда на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, както правилно е приел административният съд. С допускане на предварителното изпълнение на акта, законът е презюмирал наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, при които обжалването не спира неговото изпълнение. Наличието на ценност от вида на изброените в чл.60, ал.1 от АПК е презюмирано необоримо. Затова защитата по чл.166 от АПК има за предмет не установяването на липса на такава ценност, а наличието на друг противопоставим интерес - „значителна или трудно поправима вреда”, която ще настъпи пряко за лицето, което дължи изпълнение на разпореденото с индивидуалния административен акт задължение. По аргумент от чл.166, ал.2 от АПК, следва да се касае за нововъзникнали факти и обстоятелства, т. е. такива възникнали след издаване на заповедта, които не са могли да бъдат известни при постановяването на акта, а именно - обоснована вероятност за понасяне на значителна, алтернативно - трудно поправима вреда, от изпълнението на невлезлия в сила административен акт, като в тежест на неговия адресат е да обоснове тези нормативно определени предпоставки. В случая адресатът на заповедта твърди, че от изпълнение на акта ще претърпи значителни или трудно поправими вреди, но тези твърдения са твърде общи, не са новонастъпили след издаването на процесната заповед, не са били подкрепени с финасови документи, представени пред административния съд, нито с такива представени пред настоящата инстанция. Неоснователно са всички, наведени с частната жалба, доводи срещу законосъобразността на процесното определение. С оглед на изложеното, обжалваното определение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение