Решение № 9867 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8771/2025 г.
ВАСТрето отделение12.10.2026 г.докладчик Пламен Петрунов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 23349 от 07.07.2025 г., постановено по адм. дело № 4240/2025 г. по описа на Административен съд - София-град в обжалваната му част, с която е отменено решение № Ж-317 от 01.04.2025 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта му по т. 3, второ тире. ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на адвокат С. Спасов, [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]сума в размер на 150 (сто и петдесет) евро адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЧАВДАР ДИМИТРОВ /п/ ДИАН ВАСИЛЕВ
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез юрисконсулт Ненков, срещу решение № 23349 от 07.07.2025 г. постановено по адм. дело № 4240/2025 г. по описа на Административен съд - София-град в частта му, с която е отменено нейно решение № Ж-317 от 01.04.2025 г. частта му по т. 3, второ тире. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му, като се постанови ново по съществото на спора, с което се потвърди изцяло оспореното пред съда решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Г. А. Н., чрез адвокат Спасов взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Адвокат Спасов иска присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът „Електроразпределение Север“ АД не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Производството пред Административен съд - София-град се е развило по жалба на Г. А. Н., срещу т. 3 от решение № Ж-317 от 01.04.2025 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с която на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във вр. с чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2011 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката частично е прекратено производството по нейна жалба срещу „Електроразпределение Север“ АД. С решението си съдът е отменил решението на КЕВР в частта му по т. 3, второ тире, с която е прекратено производството по искането на Н. и М. КЕВР да задължи „Електроразпределение Север“ АД да изпълни задълженията си по договор за присъединяване от 05.12.2022 г. и е изпратил преписката на органа за произнасяне при спазване дадените от съда указания в решението по прилагането на закона, като е отхвърлил жалбата в останалата и част. За да постанови отмяната е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но при неправилно приложение на закона. Съдът е приел, че КЕВР неправилно е изчислила срока в който електроразпределителното дружество е следвало да изпълни сключения договор за присъединяване на клиент към електроразпределителната мрежа. Решението в обжалваната чу част е валидно, допустимо и правилно. Установено е по делото, че на 08.12.2022 г. между „Електроразпределение Север“ АД и Г. А. Н. и Д. К. М. е сключен договор за присъединяване на обект на клиент за присъединяване на обект „жилищна сграда, находяща се в гр. Аксаково, кв. 96, УПИ Х-2319. Съгласно чл. 9 от договора, за неизпълнението на който е сезирана КЕВР, срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване е седем месеца и започва да тече от датата на влизане в сила на разрешението за строеж на присъединителните съоръжения, в случая най-късната от посочените в договора дати, от които срокът започва да тече. Установено е по делото, че разрешението за строеж е влязло в сила на 19.07.2024 г. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 6, т. 8 ЗЕ Комисията текущо контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително проверки на основателността на жалби и сигнали срещу енергийните предприятия, включително за договорни нарушения, неизпълнение на задължения за присъединяване на производители и клиенти към мрежите или прекъсване на снабдяването с енергия или природен газ, в която хипотеза попада конкретния случай. При установената по делото фактическа обстановка правилно съдът в обжалваното решение е приел неизпълнение на чл. 9.3 от договора за присъединяване от страна на електроразпределителното дружество при установеното, че към момента на подаване на жалбата – 26.02.2025 г. срокът за присъединяване е изтекъл, а обектът не е присъединен. Съответно, незаконосъобразност на оспореното пред него решение на КЕВР с което производството по делото е прекратено при приетото, че седеммесечния срок изтича на 19.04.2025 г. и не е изтекъл към момента на подаване на жалбата. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за законосъобразност на постановеното от него решение, основани на твърдяното, че електроразпределителното дружество е предприело всички необходими действия за изпълнение на сключения договор за присъединяване. Оспореното пред съда решение на КЕВР не се основава на факти и обстоятелства, препятстващи изпълнението на договора в срок, такива не са доказани и в хода на административното и съдебното производство. С оглед гореизложените съображения решение в обжалваната му част като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на Комисия за енергийно и водно регулиране за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Искането на процесуалния представител на Г. Н. - адвокат Спасов, за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) е основателно. При съобразяване критериите на чл. 36, ал. 2 ЗА, а именно характера на производството, фактическата и правна сложност на делото и обема на получената правна защита съдът намира, че следва да му бъде присъдено възнаграждение в размер на 150 евро, дължимо се от касационния жалбоподател. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение
Цитирани разпоредби
9- чл. 9
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 36, ал. 2 ЗА
- чл. 76, ал. 6, т. 8 ЗЕ
- чл. 147, ал. 1
- чл. 208
- чл. 22, ал. 1
- чл. 38, ал. 2