Определение № 496 от 04.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 410/2026 г.

Производството е по реда на чл. 255 и сл. ГПК. Образувано е по молба /неточно наименована „жалба“/, депозирана от адв. Н. М., в качеството й на пълномощник на Р. Д. С. - Й., с искане да бъде определен срок при бавност и да бъдат дадени указания на съдебния състав при САС да се произнесе по „заявление“ № 29243/03.11.2025 г. Съдията-докладчик при ВКС, като взе предвид изложеното в молбата с правно основание чл. 255 ГПК и съобрази данните по в. ч. гр. д. № 3375/2024 г. по описа на САС, 8 състав констатира следното: Производството по в. ч. гр. д. № 3375/2024 г. е приключило със съдебен акт-определение на 03.02.2025 г., срещу което жалбоподателката Р. Д. С. - Й. е подала частна касационна жалба с входящ номер на регистратурата на Апелативен съд-София № 5959 от 05.03.2025 г. С разпореждане № 5524 от 13.11.2025 г. съдът е върнал частната касационна жалба, като е приел, че поредицата от процесуално нередовни жалби, подадени от пълномощника на жалбоподателката, противоречи на общия разум на закона и на изискването за упражняване на предоставените процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави - чл. 3 ГПК. По отношение на релевираното от пълномощника на молителката възражение за непроизнасяне по „заявление“ № 29243/03.11.2025 г. съдът намира следното: Посоченото заявление съдържа искане, на основание чл. 63 от ГПК да бъдат продължени с 3 месеца всички процесуални срокове, искане за спиране на процесуалните срокове по делото до произнасяне по искане за предоставяне на правна помощ на ищцата (частната жалбоподателка Р. С. - Й.), както и искане за предоставяне на правна помощ на адв. М.. „Заявление“ с идентично съдържание и идентични искания е било подадено на 08.04.2025 г. По това „заявление“ е налице произнасяне на съдията-докладчик при САС с мотивиран съдебен акт – „разпореждане“ № 1700/13.04.2025 г. С цитираното разпореждане съдията-докладчик е оставил без уважение исканията, както следва: на основание чл. 63 от ГПК да бъдат продължени с 3 месеца всички процесуални срокове, искане за спиране на процесуалните срокове по делото до произнасяне по искане за предоставяне на правна помощ на ищцата (частната жалбоподателка Р. С. - Й.), както и искане за предоставяне на правна помощ на адв. М.. „Заявление“ № 29243/03.11.2025 г. е било поредното такова с идентични искания, по които вече е било налице произнасяне. Липсват твърдения, нито са налице данни за промяна в обстоятелствата, при които е било произнесено разпореждане № 1700/13.04.2025 г., с което исканията са оставени без уважение. Следователно исканията на молителя, обективирани в молбата с правно основание чл. 255 ГПК, са били изпълнени от състава на САС на 13.04.2025 г., тъй като е налице произнасяне по сезиращото съда „заявление“. Обстоятелството, че молителят е недоволен от произнасянето и не е съгласен с постановеното от съда не е предмет на обсъждане в настоящото производство, което е по реда на чл. 255 от ГПК. Към настоящия момент е налице разпореждане № 590 от 29.01.2026 г., с което делото и частната касационна жалба с вх. № 35045/23.12.2025 г. на Р. С. - Й. е разпоредено да бъдат изпратени на ВКС за произнасяне. При така установените данни, съдията-докладчик при ВКС намира, че молбата за определяне на срок за извършване на процесуално действие следва да бъде отхвърлена, тъй като е налице произнасяне. Следва да се посочи, че страните също имат процесуално задължение, регламентирано в разпоредбата на чл. 3 от ГПК, поради което те са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Мотивиран от горното, съдът