Определение № 2691 от 06.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11868/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по молба на М. Георгиева с искане за допълване на постановеното по делото определение в частта му за разноските като бъдат присъдени направените от частния жалбоподател разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лв. и внесени държавни такси за двете инстанции в общ размер на 80 лв. Ответникът – главният архитект на район „Панчарево“ – Столична община, изразява становище за неоснователност на молбата. Сочи, че молбата за изменение в частта за разноските е недопустима, тъй като страната не е представила списък по чл. 80 ГПК. Излага съображения, че договорът за правна помощ не представлява доказателство за заплащане на сумата. Искането за допълване на съдебния акт в частта му за разноски е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустимо. Твърдението на ответника за недопустимост на искането, тъй като по делото не е представен списък на разноските по чл.80 ГПК, е неоснователно. В случая се касае не за изменение на определението в частта за разноските, когато представения списък по чл. 80 от ГПК има значение за допустимостта на производството, а за допълване на постановеното определение поради липса на произнасяне от страна на съда по направено от страната още в частната жалба искане за присъждане на разноски, в който смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г., постановено по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Разгледано по същество искането е основателно като съображенията за това са следните: С определение № 240 от 10.01.2024 г., постановено по адм. д. № 11868/2023 г., чието допълване се иска, Върховният административен съд отменя определение № 8880 от 16.10.2023 г., постановено по адм. д. № 8058/2023 г. по описа на Административен съд София – град и вместо него постановява ново, с което отменя заповед № РПН23-РА51-53/14.06.2023 г. на главния архитект на район „Панчарево“ – Столична община и връща административната преписка на главния архитект на район „Панчарево“ – Столична община за произнасяне по същество на направеното искане по заявление от 16.02.2021 г. на М. Георгиева за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж на еднофамилна жилищна сграда с изгребна яма в ПИ с идентификатор 68134.2046.216 по КККР на гр. София, УПИ ХІХ-216, кв. 14 по плана на гр. София, в.з. „Малинова долина ІІ-Б част“, разширение м. „Дупките“, гр. София. В определението си, съдът не се произнася по искането, направено в частната жалба за присъждане на частния жалбоподател на разноските направени в касационното производство в размер на 1600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, както и за сумата за внесените държавни такси пред двете инстанции. Съгласно правилото на чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. В случая касационната инстанция отменя постановеното от първоинстанционният съд определение и отменя оспорения административен акт, поради което в тежест на административния орган са и направените по делото разноски от страна на жалбоподателката. Разноските са поискани своевременно и са представени доказателства за заплащането им още с подаването на частната жалба. В приложения с частната жалба договор за правна защита и съдействие - оригинал (л. 4) е посочено, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лв. с изричното отбелязване, че същото е заплатено в брой. Вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г., постановено по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Представени са доказателства за внесените държавни такси пред двете инстанции в общ размер на 80 лв. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е направено. С оглед на изложеното и на основание чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 143, ал. 1 АПК следва да се допълни постановеното по делото определение като се осъди Столична община да заплати на М. Георгиева направените по делото разноски в общ размер на 1680 лв., от които 1600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство, 10 лв. внесена държавна такса в първоинстанционното производство и 70 лв. държавна такса за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,