Определение № 6633 от 30.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5279/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на М. Г. И. от гр. София против определение № 2982 от 21.11.2023 г., постановено по адм. дело № 1598/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата й против заповед № РД-09-30 от 30.06.2023 г. на областен управител на Област Бургас и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира се отмяна на определението. Ответникът – областен управител на Област Бургас, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, Второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството по адм. дело № 1598/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас е образувано по жалба на М. И. против заповед № РД-09-30 от 30.06.2023 г. на областен управител на Област Бургас, с която е оставена жалбата й, препратена от Административен съд – Бургас с вх. № 11-00-5/10.01.2023 г., с искане да бъде отменена/обезсилена скица № 331/09.06.2021 г., издадена от Община Сунгурларе, без разглеждане и е прекратено административното производство, поради липса на правен интерес. С разпореждане № 3625 от 31.08.2023 г. административният съд е оставил жалбата без движение с указание до жалбоподателката, в 7-дневен срок от получаване на съобщението, да отстрани нередовностите, като представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 10 лева, да уточни в какво се състои незаконосъобразността на оспорения акт и посочи в какво се състои искането й до съда. По делото е постъпила молба – уточнение вх. № 9346/21.09.2023 г., към която е приложена и вносна бележка за внесена държавна такса в размер на 10 лева по сметка на Административен съд – Бургас. С обжалваното в настоящото съдебно производство определение, на основание чл. 158, ал. 3 от АПК, съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, като е приел, че от дадените указания е изпълнено само едно – това, което е свързано със заплащането на държавна такса. Според съда с представеното уточнение жалбоподателката не излага възраженията си относно твърдяната незаконосъобразност на заповедта, нито сочи петитум, който касае тази заповед, а въвежда нови възражения, които се отнасят до съдържанието на две скици и в петитума иска съдът с решението си да се произнесе относно закосъобразността на тези скици. Така постановеното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 158, ал. 1 от АПК, когато жалбата или протестът не отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 1 и ал. 3 и чл. 151, съдията-докладчик, съответно председателят на отделение във Върховния административен съд, ги оставя без движение, като изпраща на оспорващия съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок. Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 1, жалбата или протестът се оставя без разглеждане с разпореждане на съдията-докладчик съответно председателят на отделение във Върховния административен съд – чл. 158, ал. 3 от АПК. В настоящия случай административният съд правилно е приел, че част от нередовностите на жалбата не са отстранени, въпреки дадените в този смисъл указания. Законосъобразно е преценено, че с молбата – уточнение вх. № 9346/21.09.2023 г. не е уточнено в какво се състои незаконосъобразността на осопрената заповед и в какво се изразява искането до съда във връзка с тази заповед. Както и правилно приема административният съд, с молбата – уточнение жалбоподателката въвежда нови доводи и нов петитум, касаещи изцяло скица № 312/18.08.2017 г., скица № 503/09.08.2022 г. и скица № 331/09.06.2021 г., без обаче да отстрани указаните й нередовности по жалбата, имаща за предмет заповед на областния управител на Област Бургас. Частични уточнения в този смисъл са направени едва с подаването на уточнението към частна жалба против прекратителното определение и след изтичането на предоставения за това от съда срок. Поради това правилно е прието, че са налице основанията на чл. 158, ал. 3 от АПК и жалбата на М. И. е оставена без разглеждане, а производството по адм. дело № 1598/2023 г. е прекратено. С оглед изложеното обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,