Определение № 8464 от 31.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2565/2026 г.

Производството е по молба на Х. Ц. С., чрез пълномощника адв. Е. Исмаил от САК, за допълване /изменение/ на Определение № 5221/14.05.2026г. по адм. дело № 2565/2026 г. по описа на Върховния административен съд, Шесто отделение в частта му за разноските, както и за поправка на допусната от съда очевидна фактическа грешка /ОФГ/ в мотивите на съдебния акт. Твърди се, че в частната жалба е заявено искане за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции, но Върховният съд е присъдил такива единствено за касационното производство. Иска се допълване/изменение на съдебния акт в този смисъл. Твърди се и допусната ОФГ, тъй като съдът с диспозитива на съдебния акт е постановил отмяна на отказа, обективиран в писмото на заместник-министъра на правосъдието, а в мотивите е отразил, че частната жалба е неоснователна. Моли за поправка. Ответникът оспорва исканията в молбата. Молбата е допустима. В частта относно искането по чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК същата е неоснователна. С постановяване на влязлото в сила съдебно определение Върховният административен съд е изложил мотиви досежно дължимостта и размера на присъдените за касационната инстанция разноски, с оглед изхода на спора и доказателствата за действителното им заплащане. Съобразно заявеното от частния жалбоподател искане за „отмяна на обжалваното определение, а така също и оспорения отказ на министъра на правосъдието, като коригирате определението съответно в частта за разноските“, с отмяната на първоинстанционното определение и на отказа на административния орган съдът е „коригирал“ определението и в частта за разноските, тъй като с последното са били присъдени разноски на насрещната страна. Изрично искане за присъждане на разноските за двете инстанции в частната жалба обаче, не е направено, поради което ВАС не е и присъдил такива за първата инстанция, като счита и към настоящия момент, че такива не се дължат при незаявено искане. Предвид горното, не са налице са основания за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, поради което искането по чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК следва да бъде оставено без уважение. По отношение на второто искане – за поправка на допусната ОФГ, съдът намира следното: За да е налице допусната очевидна фактическа грешка, следва да е констатирано противоречие между действителната воля на съда и нейното външно изразяване, обикновено между мотиви и диспозитив. В случая между мотивите и диспозитива няма противоречие – ясно е обоснована и обективирана волята на съда да отмени както обжалвания съдебен акт, така и отказа на административния орган, като незаконосъобразни. Касае се по-скоро за допусната техническа грешка при отразяване волята на съда в израза „разгледана по същество е неоснователна“ вместо правилното – „е основателна“. Тази техническа грешка безспорно следва да бъде отстранена като се извърши поправката й. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение