Определение № 934 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 758/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. С. С. от град София, депозирана чрез пълномощник- адв. Т. Чобанова, против определение № 41309/10.12.2025г., постановено по адм. дело № 12926/2025 г. на Административен съд - София - град, с което са оставени без разглеждане подадената от нея жалба против писмо № РОК25-ГР94-1057-1/17.11.2025 г., издадено от кмета на район „Овча Купел“ – Столична община и искането за спиране на предварителното изпълнение на посоченото писмо, а производството по делото е прекратено. В частната жалба са изложени съображения, че обжалваният съдебен акт е изцяло неправилен и незаконосъобразен. Иска се отмяната му и връщане на делото на съда със задължителни указания за разглеждане по същество на жалбата и за спиране на изпълнението на акта. Ответникът – кмет на район "Овча купел" в Столична община, депозира писмен отговор в срока на чл. 232 от АПК, в който изразява накратко становище за неоснователност на частната жалба и моли обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и становището на ответника във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от активно легитимирана страна, за която постановеният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба от М. С. против писмо № РОК25-ГР94-1057-1/17.11.2025 г., издадено от кмета на район „Овча Купел“ – Столична община, с което жалбоподателката е уведомена, че следва да напусне обитаваното от нея общинско жилище, находящо се в гр. София, [жк], [адрес], в едномесечен срок от получаване на писмото, тъй като наемното правоотношение по отношение на това жилище е прекратено със заповед № РОК24-РД09-194/06.08.2024 г., издадена от кмета на район „Овча Купел“ – Столична община. В писмото е посочено, че ако С. не освободи доброволно имота, ще бъдат предприети действия по реда на чл.65 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) за издаване на заповед за принудително изземване със съдействието на органите на МВР. В жалбата е направено и искане за спиране на изпълнението на заповед от 17.11.2025г. С оспореното определение Административен съд - София – град /АССГ/ е оставил без разглеждане жалбата на С. и направеното от нея искане за спиране на изпълнението и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като обжалваното писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Изложил е мотиви, че писмото има уведомителен характер и при спазване на принципа за съразмерност, преди да упражни правомощието си по предприемане на действия по чл. 65 ЗОС за издаване на заповед за принудително изземване, органът е отправил покана общинското жилище да бъде доброволно освободено. Така постановеното определение е правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци. Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че оспореното в първоинстанционното производство писмо представлява покана за доброволно изпълнение и не подлежи на съдебен контрол. С това писмо, което има уведомителен характер, жалбоподателката е поканена доброволно да изпълни задълженията си, произтичащи от влязла в сила заповед, издадена от кмета на район „Овча Купел“, с която наемното правоотношение относно процесното общинско жилище е прекратено. Поканата за доброволно изпълнение не притежава характеристиките на индивидуален административен акт, с който се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на отделни граждани или организации. Тя не попада и сред изчерпателно изброените в чл. 294 АПК актове и действия на органа по изпълнението, по отношение на които е допустим съдебен контрол. С нейното връчване не се създават права или задължения и не се засягат правата и законните интереси на адресатите й. Поканата за доброволно изпълнение цели единствено да предупреди длъжника, че ще се пристъпи към принудително изпълнение, ако той не изпълни доброволно задълженията си в посочения срок, поради което поканата за доброволно изпълнение предхожда изпълнителните действия, но не е действие по смисъла на чл. 294 АПК. Ето защо правилно административният съд е приел, че процесното писмо няма характеристиките на индивидуален административен акт. То не е и подлежащо на обжалване постановление или действие по смисъла на чл.294 от АПК, поради което е налице предпоставката на чл.159, т.1 от АПК оспорването да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото- прекратено. С оглед на обстоятелството, че не е налице индивидуален административен акт, който да подлежи на изпълнение, още по-малко предварително, направеното искане за спиране на изпълнението също е процесуално недопустимо, тъй като същото е без предмет. С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение