Определение № 175 от 17.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3732/2013 г.

Производството е по чл.304 ГПК. Образувано е по молба на Р. А. Г. за отмяна на влязлото в сила Постановление за възлагане от 13.01.2011г. на Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Ц. Н. № 756 с район на действие – Окръжен съд [населено място], по изп.д.№ 20097560400679/09г., на основание чл.304 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна Х. А. Р. оспорва молбата като недопустима, а по същество и като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като разгледа молбата за отмяна и взе предвид изложеното в нея, намира следното: Страни по изп.д.№ 20097560400679/09г. по описа на ЧСИ Ц. Н. № 756 с район на действие – Окръжен съд [населено място], са [фирма] [населено място] – взискател, и длъжник Е. ”Р. Г.” със седалище [населено място]. В хода на това производство за погасяване дълга на публична продан е бил изнесен собственият на Р. Г. недвижим имот. С Постановление за възлагане от 13.01.2011г. на Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Ц. Н., имотът е възложен на Х. А. Р., който с протокол от 11.01.2011г. е бил обявен за купувач. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 19.05.2011г. и е вписано в Служба по вписванията [населено място] под № 20246 на 28.11.2012г. В молбата за отмяна се твърди от молителката, че на 09.03.1985г. тя е прехвърлила на племенника си Р. Р. Г. описаният в постановлението недвижим имот срещу задължение на последния да я издържа и гледа до края на дните й, като си запазила правото да ползва имота докато е жива. Твърди, че от датата на прехвърлянето и понастоящем единствено тя владее и ползва имота. По тази причина счита, че за нея постановлението има сила независимо, че е трето на изпълнението лице. Според молителката неучастието й в изпълнителното производство обуславя отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.304 ГПК. Срокът по чл. 305 т.5 ГПК в случаите на поддържано основание за отмяна по чл.304 ГПК започва да тече от момента на узнаване на влязлото в сила постановление. В случая постановлението е влязло в сила на 19.05.2011г. Самата молителка поддържа в молбата, че за нея тримесечният преклузивен срок е започнал да тече от момента на вписване на постановлението в имотния регистър при СВ при ОС – [населено място] или от 28.11.2012г. При съобразяване на изложеното и при отчитане на обстоятелството, че вписването има оповестително действие за трети лица, се обосновава изводът, че тримесечният срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК е изтекъл на 28.02.2013г. – работен ден, сряда, а молбата за отмяна е подадена след този срок на 04.03.2013г. Срокът е преклузивен и с изтичането му правото да се иска отмяна се погасява, поради което молбата е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане относно нейната основателност. Следва да се има предвид, че в конкретния случай молителката сама посочва начален момент на срока, респективно датата, на която е узнала за постановлението, предмет на молбата, поради което съдът приема за такъв момент датата на вписването му в имотния регистър. На следващо място молителката посочва, че в действителност е разбрала за постановлението по-късно при получаване на призовка за принудително изпълнение – въвод във владение, без да конкретизира датата, на която е станало това действие. Следва обаче да се има предвид, че същата не е била конституирана като страна в изпълнителното производство и до същата не са били адресирани никакви книжа. Призовка за принудително изпълнение е била връчена на Р. Р. Г. на 29.11.2012г. Дори да се приеме тази дата като начало на срока за подаване на молба за отмяна, то следва се има предвид, че и в тази хипотеза молбата е просрочена, тъй като срокът е изтекъл на 01.03.2013г. – работен ден, петък. Производството за отмяна е извънинстанционно, по естеството си е извънреден способ за отмяна. То е двуфазно - арг. чл. 307 ГПК. В първата фаза на производството се правят изводи относно редовността и допустимостта на молбата за отмяна и съответно се извършва преценка за това, че правото да се подаде молбата не е преклудирано, поради изтичане на предвидените в чл. 305 ГПК срокове. За спазването на тези срокове, съдът следи служебно.Тази проверка за допустимост винаги предхожда втората фаза - проверката за основателност на молбата. Действащият към момента процесуален ред задължава съдилищата и страните стриктно да спазват указаните в чл. 305 ГПК срокове, поради това, че се цели промяна в съдебно установено правно положение, което поради изчерпване на инстанционния контрол е станало неизменимо и необжалваемо. Правно необосновано би било недоказването на друг, по-късен начален момент на срока да се тълкува в полза на молителя. Съдът е задължен да спазва принципа за равнопоставеност и спрямо останалите страни в производството, към които подобно процесуално поведение е неоправдано. Доказателствената тежест за установяване правото да се иска отмяна на основанията указани в чл. 303 ГПК, респ. чл. 304 ГПК, е върху молителя, който следва да установи допустимост и основателност на искането си- началният момент на срока е положителен юридически факт и като такъв подлежи на доказване. Спазването на срока за подаването на молба за отмяна е абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост, за която съдът следи служебно. Срокът е преклузивен и с неговото изтичане се погасява правото на страната да подаде молба за отмяна. Молба за отмяна, подадена след изтичането на преклузивния срок по чл. 305 т. 5 ГПК е процесуално недопустима и не може да бъде разгледана по същество. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.