Решение № 8361 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14186/2010 г.

Решение № 8361 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14186/2010 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Йорданка Темелакиева Георгиева от гр. Радомир против решение № 206 от 9.09.2010 г. по адм. д. № 167/2010 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 01 от 23.09.2008 г. на ОСЗ - гр. Сапарева баня. Излага доводи, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът не е съобразил, че подадената молба за начина на обезщетяване е след влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и въз основа на нея се е произнесъл административния орган, както и че не е съобразил съдебно-техническата експертиза, че ОПФ на Община - Сапарева баня разполага със земя за обезщетяване. Моли, да се отмени решението. Ответникът - Общинска служба "Земеделие" - гр. Сапарева баня, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Ответниците - Василка Кирилова Томанова и Златка Кирилова Павлова, редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура смята, че касационната жалба е основателна. Излага, че неправилно съдът е приел законосъобразност на обжалваното решение на ОСЗ - гр. Сапарева баня, с което е определено обезщетение с ПКБ (поименни компенсационни бонове) за три земеделски имота - наследствени за жалбоподателката (настоящ касатор), чието реално възстановяване е отказано, поради наличие на пречките по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Излага, че не е пропуснат срок по чл. 18д, ал. 3 от ППЗСПЗЗ и алтернативния по § 29 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в който жалбоподателката е следвало да заяви избора си за обезщетяване със земя от държавния поземлен фонд за размера на признатото, но невъзстановено право на собственост. Излага, че решението на ПК - Сапарева баня (№ 01/2.08.2000 г.), взето по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и касаещо стойността на обезщетението на невъзстановената собственост, е влязло в сила на 22.07.2008 г., като на същата дата е депозирана и молбата на жалбоподателката, с която е заявен и способа за обезщетение на наследниците на П. З. Мандев, а именно - със земя. При това положение смята, че е несъмнено, че административният орган не е разполагал с право на преценка за начина на обезщетение, а е бил обвързван от посочването му в подаденото заявление и е бил длъжен да определи същото при условията на чл. 19, ал. 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ, предвид наличните за това предпоставки. Излага, че заявлението е следвало да бъде разгледано като искане по чл. 18д, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, което е подадено в рамките на законния срок, като в случая е неприложима разпоредбата на § 29, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Смята, че като е приел тезата за просроченост на молбата за начина на обезщетяване на признатото, но невъзстановено право на собственост, и съответно е отхвърлил жалбата срещу атакувания ИАА, съдът е приложил неправилно материалния закон, поради което съдебното решение следва да бъде отменено. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото приема, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 206 от 9.09.2010 г. по адм. д. № 167/2010 г. на Административен съд - Кюстендил, е отхвърлена жалбата на Йорданка Темелакиева Георгиева срещу решение № 01 от 23.09.2008 г. на ОСЗ - гр. Сапарева баня, с което са обезщетени наследниците на Пене Зарев Мандев за 2, 100 дка земя на стойност 1012 лева с 1012 броя поименни компенсационни бонове на стойност 1012 лв. В производство по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ административният съд е приел, че обжалваното решение е постановено въз основа на влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, изменено с решение от 16.06.2008 г. по адм. д. № 31/2007 г. на КАС, влязло в сила на 22.07.2008 г., като е определена стойността на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи. Съдът е приел, че определеното обезщетение с поименни компенсационни бонове в размер на 1012 лв. е правилно, след като жалбоподателката е пропуснала да заяви в срока по чл. 18б, ал. 3 от ППЗСПЗЗ начина на обезщетение, поради и което в съответствие с § 29, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ правилно е обезщетена с поименни компенсационни бонове, поради и което е отхвърлил жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, а изложените в касационната жалба доводи са неоснователни. Установено е, че с решение № 01 от 25.08.2008 г. г. на ОСЗ - гр. Сапарева баня, постановено на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и в изпълнение на решение № 23 от 16.06.2008 г. по адм. д. № 31/2007 г. на АС - Кюстендил, влязло в сила на 22.07.2008 г., е определена право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи от 2,100 дка на наследниците на Пене Зарев Мандев, в размер на 1 012 лв., което е влязло в сила. С молба вх. № 523 от 22.07.2008 г. до ОСЗ - гр. Сапарева Баня, жалбоподателката поискала обезщетение със земя по признатото право на обезщетение до определения размер от 1012 лв. С решение № 01 от 23.09.2008 г. на ОСЗ - гр. Сапарева баня, постановено на основание чл. 19, ал. 17, т. 2 от ППЗСПЗЗ, е определено на наследниците на Пене Зарев Мандев обезщетение за 2,100 дка земя на стойност 1012 лв. с 1012 броя поименни компенсационни бонове на стойност 1012 лв., което е обжалвано от настоящата касаторка като наследник на Пене Зарев Мандев. В производството се установява също, че с решение 1894Р от 11.08.1993 г. на ПК - Сапарева баня, на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ по заявление на Костадин Пенев Мандев е признато правото на собственост на наследниците Пене Зарев Мандев върху процесните земеделски земи, но е отказано правото на възстановяване в реални граници, поради това, че са застроени от трети лица и е указано в 14-дневен срок заявителят да посочи начин на обезщетяване съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ. Административният съд е приел, че решението е надлежно връчено и е влязло в сила, но не се установява от наследниците на Пене Зарев Мандев в 14- дневния срок по чл. 18д, ал. 3 и удължения едногодишен срок по § 29, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ по ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 79 от 17.09.1996 г.) до 20.09.1997 г., да е посочен начинът на обезщетение. В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е регламентирано обезщетително производство, в случаите, когато с решение на ОСЗ е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални граници, но е отказано реалното му възстановяване, поради наличие на пречките, предвидени в чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В обезщетителната процедура се изготвя оценка на признатата за възстановяване земя по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи (ДВ, бр. 64/1998 г., изм. ДВ, бр. 78/2006 г.), която оценка се определя в решение на ОСЗГ по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и след като влезе в сила се постановява решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, с което се определя начина на обезщетяването и неговата стойност. В съответствие с чл. 18б, ал. 3 от ППЗСПЗЗ лицата по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ в 14 дневен срок от датата на получаване на уведомлението за решението, с което не може да се възстанови правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, поради наличие на обстоятелствата по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, подават писмено искане до общинската служба по земеделие, в които избират начина на обезщетяването съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Освен това с § 29, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, е дадена възможност на лицата по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, които не са заявили начина на обезщетяване, с допълнително заявление да посочат начина на обезщетяване, в едногодишен срок от влизане в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 79 от 17.09.1996 г.), т. е. до 20.09.1997 г. В съответствие с § 29, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ лицата, които не са посочили в срока по ал. 1 начина на обезщетяване, се обезщетяват с инвестиционни бонове, а съгласно § 74 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г., понятието "инвестиционни бонове" е заменено с "поименни компенсационни бонове". В случая от доказателствата по делото се установява, че молба за начина на обезщетение е подадена от жалбоподателката на 22.07.2008 г. Също така с решение № 8540 от 19.09.2007 г. на Върховния административен съд е установено, че решение № 1894 Р от 11.08.1993 г. на ОСЗГ - Сапарева баня е влязло в сила, след като съобщението за него е връчено на Вергина Манчева, съпруга на заявителя Костадин Пенев Мандев, на 19.04.1994 г. Съобщението за връчване на решението е приложено по делото (л. 41). Въз основа на обективно установени фактически обстоятелства решаващият съд е извел законосъобразни изводи, че обжалваното решение е постановено в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 17, т. 2 и § 29, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, след като е бил пропуснат срока от наследниците на Пене Зарев Мандев за заявяване на начина на обезщетение. Правилно решаващият съд е изследвал спазването на срок за заявяване начина на обезщетение, като по-късно депозираната молба от 22.07.2008 г. от жалбоподателката, не обуславя редовно заявен начин на обезщетяване при изричната разпоредба на § 29, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Въпреки заявеното от жалбоподателката твърдение, че многократно е заявявала начина на обезщетение, по делото не се установяват доказателства в тази връзка, както и най-вече заявяване на начина на обезщетение в срока по § 29, ал. 1. За постановяване на решението по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ е релевантно подадено заявление в срока по 18д, ал. 3 и § 29, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, с изтичането на който се преклудира правото за избор на начина на обезщетение и се прилага разпоредбата на § 29, ал. 2 за обезщетяване с поименни компенсационни бонове. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, при постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят отменителни основания по чл. 209 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,