Решение № 9597 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2409/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. В. В., чрез процесуален представител, против решение № 14121 от 16.12.2025 г., постановено по амд. дело № 2177/2025 г. по описа на Административен съд – Варна /АС-Варна/, с което е отхвърлена жалбата на В. против Полицейско разпореждане № 16026/31.07.2025 г. на полицейски орган в РУ на МВР при ОД на МВР – Разград, с което е разпоредено жалбоподателят да се яви на 14.08.2025 г. в сградата на ОД на МВР – Разград за извършване на полицейска регистрация по реда на Наредбата за извършване и снемане на полицейска регистрация, приета с ПМС № 336/ 24.10.2014 г. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.1, т.2 и т.3 АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът - полицейски орган в РУ - Разград при ОДМВР – Разград оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Съображения излага в писмено становище. Не претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този резултат Административен съд – Варна е приел, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 64, ал. 1 ЗМВР, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е установил, че след дадено с определение № 15/03.02.2025 г. по ЧНД № 67/2025 г. по описа на Районен съд Разград разрешение да бъде принудително извършена полицейска регистрация на С. В. В., е издадено полицейско разпореждане № 16026/31.07.2025 г. на полицейски орган в РУ на МВР при ОД на МВР – Разград, с което е разпоредено жалбоподателят да се яви на 14.08.2025 г. в сградата на ОД на МВР – Разград за извършване на полицейска регистрация по реда на Наредбата за извършване и снемане на полицейска регистрация, приета с ПМС № 336/ 24.10.2014 г. АС-Варна е приел, че АО е изложил обстоятелствата, във връзка с които е упражнил правомощието си по чл. 64, ал. 1 ЗМВР и е спазил изискването на специалния закон по чл. 64, ал. 5, т. 3 ЗМВР за надлежно мотивирано разпореждане, с оглед приложените документи към административната преписка. Според съда мотивирането на разпореждането с факти в документи, предхождащи или съпътстващи издадения индивидуален административен акт, е допустим и законосъобразен, в който смисъл е приетото в ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и в ТР № 1/2006 г. на ОС на ВАС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо като постановено в предвидената от закона форма, от компетентен съд, след надлежното му сезиране с жалба против административен акт от лице с правен интерес, за което оспорваният акт е неблагоприятен. Първостепенният съд е обсъдил събраните доказателства, като фактическите и правни изводи, до които е достигнал са съответни на събраните по делото доказателства и материалния закон. В процесния случай обвиняемият е отказал доброволно да му бъде извършена полицейска регистрация с Декларация Приложение № 6 към чл. 11, ал. 2 от НРИСПР и полицейският орган е упражнил правомощията си по чл. 68, ал. 5 ЗМВР. Полицейската регистрация по чл. 68, ал. 1 ЗМВР е нормативно обусловена от качеството обвиняем за умишлено престъпление от общ характер и не е поставена в зависимост от неговото съгласие. При отказ на лицето законодателят изрично е предвидил ред за преодоляването му чрез разрешение на съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер. Според чл. 68, ал. 1 ЗМВР полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. В нормата се съдържа императивното правилно, че органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 5 ЗМВР лицата са длъжни да оказват съдействие, да не пречат и да не възпрепятстват полицейските органи при обработването на личните данни по ал. 3. За обработване на личните данни по чл. 18 от Закона за българските лични документи съгласието на лицето не се изисква. При липса на съгласие на лицето за обработване на данните по ал. 3, т. 1 и 2 обработването на личните данни се извършва с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено като обвиняем. Правилни са изводите на първостепенния съд относно законосъобразността на разпореждането за извършване на полицейска регистрация. При установените по делото предпоставки по чл. 68, ал. 1 ЗМВР и при отказ на обвиняемия да даде съгласие за обработване на данните, полицейският орган съобразно приложимата материалноправна уредба е сезирал компетентния съд по реда на чл. 68, ал. 5 ЗМВР, а даденото разпореждането е постановено в съответствие с предвидения в закона ред. Правилен е и изводът на първостепенния съд, че изискването за мотивираност на административния акт е спазено, доколкото фактическите основания за издаването му могат да се съдържат и в документи, предхождащи или съпътстващи издаването на акта, когато същите са част от административната преписка и са относими към неговото правно основание. АС - Варна е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства, като съдът се е произнесъл с мотивиран съдебен акт по см. на чл. 172а, ал. 2 АПК. Решението на съда е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса, съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Следва да бъде посочено, че касаторът е изложил единствено бланкетни доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, без да мотивира в какво конкретно се изразяват твърдените пороци, съставляващи касационни основания за отмяна. Поради това съдът не дължи произнасяне по възражения, които не са надлежно формулирани и обосновани. На основание горното, настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 1-3 от АПК, а това налага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Разноски от ответната страна не са претендирани, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение