Определение № 4957 от 18.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3608/2024 г.

Производството e по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Петкова, представлявана от адвокат Ц. Ангелов, против определение № 1245/10.11.2023 г., постановено по адм. дело № 148/2023 г. по описа на Административен съд (АС) – Ловеч, с което съдът е спрял производството по адм. дело № 148/2023 г. до приемането на влязъл в сила краен съдебен акт по адм. дело № 445/2022 г. по описа на АС – Ловеч. Определението е оспорено с доводи за неправилност. Твърди се, че с него се нарушават процесуалните права на жалбоподателката, като умишлено се протака процесът. Оспорен е изводът на съда за наличие на преюдициалност на въпроса, предмет на разглеждане в производството по адм. дело № 445/2022 г. по описа на АС – Ловеч, спрямо въпроса, който следва да бъде решен по настоящото дело, а именно законосъобразността на заповедта за дисциплинарно уволнение. По наведените в частната жалба доводи и съображения се иска отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за решаване на спора по същество. Ответникът, министърът на вътрешните работи, не представя становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството по адм. дело № 148/2023 г. по описа на АС – Ловеч е било образувано по жалба на Р. Петкова срещу заповед № 8121К-3682/12.04.2023 г. на министъра на вътрешните работи, с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното й правоотношение в МВР като държавен служител, заемащ длъжност в Областна дирекция на МВР (ОДМВР) – Ловеч. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено неявяването на служителката на работа в ОДМВР – Ловеч или РУ – Луковит в работните дни между 14.10.2022 г. (петък) и 30.10.2022 г. (включително), общо 11 работни дни. От материалите по делото се установява, че на Р. Петкова е издаден от УМБАЛ „Лозенец“ болничен лист № Е20223033435 за временна неработоспособност за периода от 28.09.2022 г. до 28.10.2022 г. включително. Този болничен лист е бил анулиран на 04.10.2022 г. поради установяване на надвишаване на дните за ползване на болничен лист за временна неработоспособност. С последващо решение на ТЕЛК за общи заболявания към Медицински институт – МВР (Решение № 0403 от 152/13.10.2022 г.) е призната временна неработоспособност на главен инспектор Р. Петкова до 13.10.2022 г. Решението на ТЕЛК е обжалвано, като образуваното пред НЕЛК производство е приключило с издаване на Решение № 1458/15.11.2022 г. на НЕЛК, с което се отменя Решение № 0403 от 152/13.10.2022 г. на ТЕЛК при МИ – МВР и се приема временна неработоспособност на главен инспектор Р. Петкова за целия период на отменения болничен лист – до 28.10.2022 г. След изпълнение на процедурата по чл. 113, ал. 2 от Закона за здравето в НЕЛК е извършено преразглеждане на Решение № 1458/15.11.2022 г. и е издадено Решение № 1539/29.11.2022 г. на НЕЛК, с което е потвърдено експертното решение на ТЕЛК при МИ – МВР с № 0403 от 152/13.10.2022 г. по оценката на неработоспособността и е приета временна неработоспособност на Р. Петкова до 13.10.2022 г., като временната неработоспособност не е продължена след тази дата. Решение № 1539/29.11.2022 г. на НЕЛК е обжалвано от Р. Петкова пред АС – Ловеч, като въз основа на тази жалба е образувано адм. дело № 445/2022 г. по описа на АС – Ловеч, което към датата на издаване на заповедта за уволнение, а също към датата на подаване на жалбата срещу нея и към настоящия момент, не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. С обжалваното в настоящото производство определение № 1245/10.11.2023 г., постановено по адм. дело № 148/2023 г. по описа на АС – Ловеч, решаващият състав е приел, че за правилното решаване на спорния въпрос относно законосъобразността на заповедта за уволнение от значение е изходът на адм. дело № 445/2022 г. по описа на същия съд, в рамките на което ще бъде преценена законосъобразността на Експертно решение № 1539/29.11.2022 г. на НЕЛК. Този извод на съда е мотивиран със съображението, че доколкото оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е обоснована с неявяването на главен инспектор Петкова на работа без уважителни причини в продължение на два и повече последователни дни, считано от 14.10.2022 г., то решаването на въпроса за законосъобразността на Експертно решение № 1539/29.11.2022 г. на НЕЛК се явява преюдициален по отношение на въпроса за законосъобразността на уволнението й. Така постановеното определение е правилно. Безспорно установено е, че Експертно решение № 1539/29.11.2022 г. на НЕЛК е обжалвано от Р. Петкова пред АС – Ловеч, като образуваното по това оспорване адм. дело № 445/2022 г. не е приключило понастоящем с влязъл в сила съдебен акт. Установено е също така, че заповед № 8121К-3682/12.04.2023 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение на Р. Петкова в МВР, предмет на производството по адм. дело № 148/2023 г. по описа на АС – Ловеч, е обоснована от фактическа страна с неявяването на служителката на работа в работните дни между 14.10.2022 г. и 30.10.2022 г. включително (общо 11 работни дни). От тези обстоятелства следва, че въпросът за наличието или липсата на уважителна причина, свързана със състояние на временна неработоспособност, главен инспектор Петкова да не се яви на работното си място в рамките на посочения времеви период, е предмет на разглеждане в отделно производство, висящо пред същия съд. След като е налице неприключил с окончателен съдебен акт спор относно продължителността на временната неработоспособност на жалбоподателката, наложила отсъствието й от работа в процесния период, заради което тя е била дисциплинарно наказана с налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, следва извод, че разрешаването на спора по законосъобразността на заповедта за уволнение е в пряка зависимост от решаването на въпроса за законосъобразността на Решение № 1539/29.11.2022 г. на НЕЛК, с което е потвърдено експертното решение на ТЕЛК при МИ – МВР с № 0403 от 152/13.10.2022 г. по оценката на неработоспособността на жалбоподателката и е приета временна неработоспособност до 13.10.2022 г., без продължаването й след тази дата. Предвид горното, правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Касационната инстанция споделя становището, че доколкото единственото основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на главен инспектор Петкова с процесната заповед е неявяването й на работа без уважителни причини в продължение на повече от два последователни дни, считано от 14.10.2022 г., то решаването на въпроса за законосъобразността на признатата й временна неработоспособност до 13.10.2022 г., която тя е оспорила по предвидения за това ред, се явява преюдициално по отношение на спора относно законосъобразността на уволнението. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, съдът спира производството. В настоящия случай безспорно са налице предпоставките на цитираната разпоредба, поради което и постановеното определение е правилно и законосъобразно, а наведените доводи, че в случая не са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, са неоснователни. Обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234, във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение