Решение № 7763 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2668/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу Решение № 44/12.01.2026 г. на Административен съд – Ловеч, постановено по адм. дело № 160/2025 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 (ПРСР), за кампания 2020 г., изх. № 02-110-6500/1305-6 от 24.02.2025 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на Ц. М. М. от гр. Троян е отказано подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ в размер 4 628,44 лв. и са определени санкции, подлежащи на прихващания от бъдещи плащания в размер 2 419,48 лв; преписката е изпратена на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ново разглеждане, при спазване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона; определен е двумесечен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението; ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствоноте правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Излага съображения, че оспорваното УП е мотивирано и при постановяването не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Подробно описва, че фактите са установени при проверка на място, резултатите, от която са документирани с представени по делото снимки, с GPS координати, работни листове и докладна записка, въз основа на това в УП е посочена конкретната причина за недопустимост на земеделските площи – чл.9, ал.1, т.1 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащания на площ, а именно „Трайните насаждания са допустими за подпомагане, когато най-малко 70% от растенията в парцела след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 10 са живи (неизсъхнали)“ (Наредба № 2/2018 г.). По мярка 12 „Натура“ също описва установените при проверките на място факти, залегнали при постановения отказ за подпомагане. Посочва, че както при мярка 10, така и при мярка 12 се следи постигането на други изисквания, а не се измерват площи, които са установени при заявените други видове подпомагане, включително чрез извършена проверка на Дистанционен контрол ДПП 2020 г. Изтъква, че докладът от проверките е официален свидетелстващ документ, ползващ се материална доказателствена сила, не е оспорен, поради което съдът е следвало да приеме, че фактите описани в него са се осъществили така както са описани. Счита за неправилен и необоснован изводът на съда, че снимките, документирали проверките на място не са направени според Инструкцията за проверки на място по схеми и мерки за директни плащания на площ 2014-2020, тъй като самите снимки са направени с функция за геопозициониране, дата и час на заснемане и при проверка на тези данни се установява, че всички правила за заснемане са спазени, а обратният извод на съда е направен без изследване на тези данни. Оспорва и изводът на съда, че наложената санкция за бъдещ период в размер от 2 419,48 лв. следва да бъде установена с акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ). Обосновава, че не следва да се издава АУПДВ, тъй като имено с оспореното УП санкцията се определя по основание и размер и ще бъде прихваната от в следващи плащания към този земеделски производител за следващи кампании. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отхвърли първоначалната жалба като неоснователна, както и присъждане на разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Прави и възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат на насрещната страна. Касационният жалбоподател се представлява от гл. юрк. Л. Христова. Ответникът по касация – Ц. М. М., оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от адв. М. Ичев от Адвокатска колегия - Ловеч. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Оспореното УП е издадено в изпълнение на Решение № 145/08.12.2023 на Административен съд – Ловеч, постановено по адм. дело № 250/2023 г., с което е отменено предходно УП за отказ за подпомагане на заявителя Ц. М. М. по мярка 10 „Агроекология и климат“ по ПРСР за кампания 2020 г. поради липса на ясни и пълни фактически и правни основания за отказа и допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. На 11.05.2020 г. Ц. М. М. като земеделски производител подава заявление за подпомагане за кампания 2020 г., което включва и искане за подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ освен по други схеми и мерки посочени изрично, които не са предмет на настоящия спор. Извършени са две проверки на място, възложени със Заповед № 414567/16.10.2020 г. по мярка 10 „Агроекология и климат“; Заповед № 414221/16.10.2020 г. по мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамкова директива на водите 2020“, за резултатите, от които са съставени доклади, докладна записка, снимки. Констатациите са, че част от трайните насаждения липсват (орехи) или са загинали, а процентът на живите е по-малък от 70 %. Извършена е и проверка на място чрез дистанционен контрол на всички заявени схеми за кампания 2020 г., както и административни проверки. Извършена е и проверка от главен инспектор в Областна дирекция по безопасност на храните на 20.10.2020 г., завършила с констатация че са спазени правилата за добра земеделска практика, а дневниците се водят съгласно всички нормативни изисквания. Разпитан е свидетел – А. А. – експерт в отдел „Технически инспекторат“ към ДФЗ Плевен, който заявява че не извършвал броене на дръвчетата, при положение, че на парцела не е видно да има проблем, направила е снимките, приложени по делото и е описала липсващите дървета в раздел „Забележки“ в контролния лист, включително какво е състоянието на налични дървета. Обяснява, как по принцип се прави преценката за процента живи дръвчета. Представена е и Заповед № 03-РД/1969 от 10.05.2024 г. на Изпълнителния директора на ДФЗ, с която делегира на заместник изпълнителния директор - П. С. правомощия да издава и подписва УП по схеми и мерки за директни плащания по заявления за подпомагане от вида на подаденото от настоящия ответник по касация. Въз основа на тези факти, първоинстанционният съд прима от правна страна, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закана писмена форма и е подписан от издателя. Приема обаче, че в изложените мотиви не се сочат конкретните фактически и правни основания за постановяване на оспореното УП като липсват данни какво е констатирано за всеки парцел. Счита, че правото на защита на заявителя е нарушено, тъй като последния не е бил запознат с фактическите констатации, въз основа на които са разпоредени намаленията. Заключава, че липсата на мотиви винаги съставлява самостоятелно основание за отмяна и същите не могат да бъдат допълвани във съдебна фаза. Съдът установява, че са налице съществени нарушения на адмнистративнопроизводствените правила, като административният орган не е изпълнил задължението си за пълно изясняване на всички факти и доказателства, което от своя страна е довело до неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка се позовава на Инструкцията за проверки на място по схеми и мерки за директни плащания на площ 2014-2020, която определя производствените правила за извършване на проверки, както и на свидетелските показания на св. А. А. и заключава, че същите не са спазени, а проверки са извършени много късно след подаване на заявлението, поради което счита че констатациите им не са достоверни. Констатира, че в изготвените документи за проверката не са отбелязани нито общия брой дървета за проверявания парцел, нито установените живи дървета, поради което не може да бъде проверено заключението, че са установени по-малко от 70% живи растения. Въз основа на това заключението - не е доказан фактическият извод, че в проверяваните парцели са установени по-малко от 70% живи растения, съдът приема, че не е налице материалноправната предпоставка за отказ за подпомагане, посочена в оспореното УП – чл. 43, ал.3, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) във вр. с чл. 9, ал.1, т.1 от Наредба № 2/2018 г., поради което материалният закон е приложен неправилно. Отделно съдът коментира, наложените санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания като сочи, че липсва материално правна предпоставка за определянето им, тъй като УП не подлежи на предварително изпълнение. По изложените съображения съдът заключава, че административният орган не е установил правилно правнорелеватните факти, поради което неправилно и в противоречие със закона е отказал подпомагане на кандидата по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. Така мотивиран първоинстанционният съд отменя оспореното УП на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, връща му преписката за ново произнасяне по заявлението на Ц. М. М.. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, но не ги е обсъдил поотделно и в съвкупност, поради което е достигнал до неправилни фактически и правни изводи. Правилен е изводът на решаващия съд, че УП изх. № 02-110-6500/1305-6 от 24.02.2025 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма. Неправилен е обаче изводът му, че в УП има липса на мотиви и при постановяването са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Мотивите на оспорения акт се съдържат, както в табличен вид и обясненията към всяка колона от таблицата в самото УП, така и във всички документи, съставени при проверките на място и чрез дистанционен контрол, включително снимките и контролните листа на проверяващия експерт, тъй като в УП има позования на тях. Неправилен е и изводът, че земеделският производител не е запознат с резултатите от извършени проверки. Същият е подал писмено възражение на 16.12.2020г. Последното е разгледано и има изрично произнасяне от 27.01.2021 г. като е намерено за неоснователно и констатациите от проверките са потвърдени. Първоинстанционният съд едностранчиво е възприел показанията на разпитаната по делото свидетелка като ги е интерпретирал неправилно и в противоречие със събраните писмени и други доказателства, удостоверяващи резултатите от извършените проверки. Първоинстанционният съд не е обсъдил нито доклада за проверка на място, нито контролните листа. И некоректно се позовава на Инструкция за проверки на място по схеми и мерки за директни плащания на площ 2014 -2020г. В раздел II "Извършване проверки на място", б. А от Инструкцията Установяване /измерване и деклариране в заявлението на площи, отговарящи на критериите за допустимост, поетите ангажименти и други задължения" детайлно са разписани правилата за извършване на проверките, както и допустимите методи за установяване на допустимост/недопустимост за подпомагане на площите, като в т.6 е посочено как се извършва измерване на трайните насаждания. Посочено е, че липсата на растения, ако е значима, се отразява чрез определяне на процента живи растения. При извършване на физическа проверка на място, проверявящият следва да изготви работен лист за определяне процента на живи растения, ако има съмнения за достигане на изискуемия 70% праг на всички трайни насаждения с изключение на многогодишните медицински и ароматни култури и ягодоплодните плодове. Никъде в цитираната Инструкция приета за неспазена от страна на съда не съществува изискване за непосредствено преброяване на всички живи растения. При съобразяване на така определените правила и дадените в показанията на св. А. данни как е извършила проверка и пресмятанията се налага извод, че последната е спазила установите правила, поради което съставените от нея документи се ползват с материална доказателствена сила, относно процента установени живи растения. Приетите по делото доклад и работни листа са официални документи, т.е. такива издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред /чл. 179, ал. 1 ГПК/. Тези официални документи съставляват доказателство за изявленията пред длъжностното лице и за извършените от него и пред него действия и се ползват със задължителна доказателствена сила, относно обективираните с тях факти, което съдът е длъжен да зачете при формиране на решението му по спора. Този извод произтича от определената от закона доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, които ако са автентични, доказват че материализираните в тях изявления са били направени. Тези официални документи не са били оспорени по надлежния ред - чл.193 ГПК приложим на основание чл.144 от АПК и производство по оспорване на констатациите в тях не е проведено и от страна на земеделският производител не е осъществено доказване, опровергаващо тяхната доказателствена сила. Следователно тези официални свидетелстващи документи, обвързват решаващия съдебен състав с установеност за това, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа в рамките на своята удостоверителна компетентност са се осъществили така както е указано в него. Предвид характера на съставените работни листа, земеделският производител - заявител за подпомагане е следвало да ангажира доказателства, че общият брой живите растения са повече от 70 % в съответните парцели, където констатацията е обратна, такива не са ангажирани. С оглед изложеното неправилен е изводът на съда, че административният орган не е доказал фактическото основание за издаване на отказа за подпомагане. Налице е правилно и точно издирен и приложен материален закон в оспореното УП. Отказът за подпомагане е постановен на основание чл. 43, ал.3,т. 4 ЗПЗП съгласно който „Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато: т. 4. кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40“. Административният орган е посочил и чл. 9, ал.1 т.1 от Наредба № 2/2018 г. според който „Трайните насаждения са допустими за подпомагане, когато: 1. най-малко 70 % от растенията в парцела след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 10 са живи (неизсъхнали)“. Посочените правни основния съответстват напълно на посоченото фактическо такова, поради което неправилен е изводът на съда, че административният орган не е приложил правилно материалния закон. По изложените съображения, се налага извод, че констатациите на органа в оспореното УП не са опровергани от страна на земеделския производител - заявител на подпомагането, същите са подкрепени с представените по делото доклад от проверка на място и работни листа. В хода на административното производство не допуснати нарушения на Инструкцията за проверки на място, които да са толкова съществени, че ако не бяха допуснати биха довели до различен резултат и конкретно да установят най - малко 70% от растенията в парцелите да са живи. Неправилни са и изводите на първоинстанционния съд относно определени санкции, подлежащи на прихващания от бъдещи плащания в размер 2 419,48 лв. и необходимостта за същите да бъде издаден АУПДВ. Санкцията е законосъобразно определена, именно УП е актът, с които се определя същата по основание и размер. Нейното прихващане не се прави с този акт, а предстои от бъдещи плащания. С оглед изложеното обжалването съдебно решението е неправилно постановено при погрешно интерпретиране на събраните гласни доказателства, при незачитане доказателствената сила на официални свидетелстващи документи и неправилно приложение на относимата разпоредба по чл.9, ал.1, т.1 от Наредба № 2/2018 г. В случая при извършените проверки на място са установени по-малко от 70% живи растения, определени в извадка по съответната формула и правилно е установена допустима за подпомагане площ 0 ха по мярка 10 "Агроекология и климат". При горните съображения решението като неправилно следва да бъде отменено и поради това, че делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събирането на доказателства, следва да се постанови ново по същество на спора като подадената жалба от Ц. М. М. от гр. Троян срещу Уведомително писмо изх. № 02-110-6500/1305-6 от 24.02.2025 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски следва да се уважи. В полза на ДФЗ – юридическото лице, в което се намира органът, постановил оспорения административен акт, следва да се присъдят разноски в общ размер на 233,35 евро/456,39лева, от които 28,83 евро/56,38 лева държавна такса за касационна жалба и по 102,26 евро, равняващи се на 200,00 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение