Определение № 869 от 02.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6499/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№4113/20.06.2014г. от К. „И.” чрез процесуалния представител адв. Г. А. С., срещу разпореждане № 618 от 19.05.2014г. по ч.гр.д. №6/2014г. на Окръжен съд - Ловеч, с което е върната частна жалба вх.№2529/15.04.2014г. против разпореждане №371/18.03.2014 г. по ч.гр.д.№6/2014г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е върната частна касационна жалба вх.№934/10.02.2014г. против определение № 76/20.01.2014 г., постановено по възз.ч.гр.д. №6/2014 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С обжалваното разпореждане е върната частна жалба вх.№2529/15.04.2014г. против разпореждане №371/18.03.2014 г. по ч.гр.д.№6/2014г. на Окръжен съд – Ловеч на К. „И.”, с което е върната частната касационна жалба вх.№934/10.02.2014г. против определение № 76/20.01.2014 г., постановено по възз.ч.гр.д. №6/2014 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, поради неизпълнение в срок на указанията. С разпореждане от 16.04.2014 г. въззивният съд е оставил подадената частна жалба с вх.№2529/15.04.2014 г. без движение с указание: да се заплати по сметка на ВКС на държавна такса в размер на 15 лв. в едноседмичен срок от уведомяването. Разпореждането е редовно съобщено на жалбоподателя на 09.05.2014 г. Срокът за изпълнение на указанията, изчислен по правилото на чл.60, ал.4 ГПК, вр.чл.275, ал.1 ГПК изтича на 16.05.2014 г. /петък-присъствен ден/. На 16.05.2014 г. е постъпила молба основание чл.63, ал.1 от ГПК за продължаване на срока за внасяне на държавната такса. С обжалваното разпореждане от 19.05.2014 г. съдът е приел, че няма основание за продължаване на срока за внасяне на държавната такса и е върнал подадената частна жалба. На 26.05.2014 г., след срока, е представена вносна бележка за внесена държавна такса по сметка на ВКС. Молбата на жалбоподателя за удължаване на срока е подадена своевременно, но е неоснователна. Съгласно чл.63, ал.1 от ГПК, за да бъде продължен срокът, трябва да са налице уважителни причини, за каквато не може да се приеме лошото финансово състояние на страната. Според задължителната съдебна практика, обективирана в определение № 147 от 15.03.2010 г. на ВКС по ч.гр.д. №84/2010 г., ІІІ г.о., ГК, постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, ако молбата за удължаване на срока не бъде уважена и страната не извърши процесуалното действие в определения срок, тя не може да го извърши по-късно; процесуалното действие остава нередовно. Страната е длъжна сама да следи дали искането й за продължаване на срока е уважено. Въззивният съд не е удължил срока за отстраняване на нередовностите, поради което и държавната такса не е внесена в срока. Предвид горното правилно с обжалваното разпореждане частната жалба е върната. Предвид изложеното обжалваното разпореждане следва да се остави в сила като законосъобразно. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение