Определение № 1134 от 11.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2399/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 26/04.01.2013 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2716/2012, с което е отменено частично решение № 2244/04.06.2012 на Пловдивския районен съд по гр.д. № 22094/2011, като са уважени частично предявените искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по чл. 45 ЗЗД със законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът П. В. В., представляван от адв. Н. К. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви в решението си и за възможността да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, който се разрешава противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата К. А. Х., представляван от С. Д. от ПАК я оспорва, като счита, че въззивното решение е по същество правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът е нанесъл побой на ищеца при и по повод изпълнение на службата му, при което е предизвикал разкъсно-контузни рани по главата и лицето, счупване на тялото на лявата ябълчна кост с хлътване на костта навътре, мозъчно сътресение, както и свързаната с това тежка психична травма. За да възстанови телесното и психичното си здраве, ищецът е претърпял две операции, на два пъти за кратко е лекуван стационарно и след това четири месеца – амбулаторно, като психичната травма все още не е преодоляна, за което по справедливост е определено обезщетение за неимущестевените в размер на 6.500,00 лева и за имуществените – в размер на 582.94 лева със законни лихви. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставеният процесуалноправен въпрос обуславя решението по делото, но той не се разрешава противоречиво от съдилищата – в представените съдебни решения са разрешени други правни въпроси, а възивният съд е съобразил установената съдебна практика, че в своето решение може той да препрати към тази част от мотивите на първоинстанционния съд, която споделя. Ответникът по касацията К. А. Х. не претендира разноски в касационното производство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение