Определение № 167 от 24.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 445/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Ц. К. от [населено място], [община] срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 11.07.2014г. по в.гр.д.№1496/2014г. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на първо място с цел проверка за допустимостта на въззивното решение. Поддържа, че предявеният иск е от името на Х. И. и Л. И. за присъждане на увеличената стойност на имота общо в размер на 14148лв., като липсва уточнение дали всеки от ищците претендира цялата сума или част от нея, както и че не е предявявана претенция за увеличената стойност на имота, а само за заплащане на извършени подобрения. Счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване с оглед на обстоятелството, че въззивният съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд, произнасяйки се по въпроса за правомощията на въззивната инстанция при извод, че първоинстанционния съд се е произнесъл по наведените като основание на иска факти. Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса от кой момент една сделка следва да се счита за относително недействителна-дали от момента на влизане в сила на решението, с което е прогласена относителната недействителност или от момента на нейното сключване, а оттам и може ли лице, чиято сделка е обявена за относително недействителна по реда на чл.135, ал.1 ЗЗД да има качеството добросъвестен владелец по отношение на лицето, в чиято полза е прогласена относителната недействителност. Поддържа също така, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса ако първоинстанционният съд в доклада си по чл.146 ГПК не е указал на страните за кои факти и обстоятелства не сочат доказателства и ако пред въззивния съд тези въпроси са поставени, налице ли е съществено процесуално нарушение. Поставя и въпроса дали в случай, че дадено лице е извършило подобрения в общи части на недвижим имот, засягащи или включващи в себе си права на трети лица извън процеса, то може да търси увеличената стойност на имота на тази база, както и въпроса може ли ако в имот са направени подобрения, които представляват незаконни строежи, на тази база да се претендира увеличената стойност на имота по реда на чл.72, ал.1 ЗС и въпроса как се преценява увеличената стойност на даден имот по смисъла на чл.72, ал.1 ЗС. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Л. Х. И. изразява становище, че касационната жалба е недопустима, тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, както и по причина, че е подадена след изтичане на предвидения в чл.283 ГПК преклузивен срок. Излага съображения и за липса на основание за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Неоснователни са наведените от ответника по касационна жалба доводи за недопустимост на касационното обжалване-предявен е иск за присъждане на увеличената стойност на недвижим имот в размер на 14148лв. Не се претендира присъждане стойността на извършените подобрения, поради което не може да се приеме, че е налице обективно съединяване на искове. След като решението на въззивния съд, постановено на 11.07.2014г. не е било съобщавано на страните, следва да се приеме, че подадената на 21.07.2014г. касационна жалба е в срок. Още повече, че жалбата е подадена в едномесечен срок от постановяване на решението и не би могла да се счита за просрочена. Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните: По реда на чл.72 ЗС Х. Л. И. и Л. Х. И. са предявили срещу Т. Ц. К. иск за заплащане на сумата 14148лв., представляваща увеличената стойност на недвижим имот, представляващ втори етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [община], както и на ½ ид.част от дворното място, в което е построена, заедно с право на задържане. С обжалваното решение е прието, че Л. Х. И. и Х. Л. И. твърдят, че за периода 2005-2008г. са извършили подобрения в имота като добросъвестни владелци, с което са увеличили неговата стойност, като са изменили размера на иска си от 13108.54лв. на 14148лв. и съдът е приел за разглеждане така извършеното изменение на иска за посочения размер, но е присъдил сумата 14148.24лв. С оглед на това е прието, че съдът се е произнесъл за размера над 14148лв. до присъдения размер от 14148.24лв. по непредявен иск, поради което в тази част решението на първоинстанционния съд е обезсилено. С обжалваното решение е прието, че предявената от Л. Х. И. претенция е основателна, тъй като в периода, през който са извършвани подобренията /2005-2008г./ Л. И. е бил собственик на имота по силата на извършено дарение през 2002г. от неговия син Х. И. на процесния имот, като от показанията на разпитаните по делото свидетели и от извършената експертиза е установено, че подобренията, посочени в исковата молба са извършени, както и че са извършени от Л. И., който е наемал майстори и е заплащал за извършената работа и за закупуването на материалите. Прието е, че при извършването на подобренията същият е считал, че е собственик на имота, като е демонстрирал това свое намерение пред всички, както и че с извършването на подобренията е увеличил стойността на имота с 14148.24лв. Изложени са и съображения, че в този период Т. К. е живяла в имота, знаела е за извършването на подобренията, както и че същите се извършват с оглед по-добри удобства за живеене, не се е противопоставила на извършването им, т.е. се е съгласила с извършването им, доколкото подобренията са касаели и нея. По отношение оспорването на качеството на добросъвестен владелец, основано на факта, че с решение №72/28.01.2013г., постановено по гр.д.№2007/2011г. по описа на Карловския районен съд и влязло в сила на 31.05.2013г., е развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД сключеният с н.а.№ 122, том ІІ, н.д.№528/1991г. договор, съгласно който Т. Ц. е прехвърлила процесния недвижим имот на Х. Л. И. срещу задължение за издръжка и гледане и на основание чл.135, ал.1 ЗЗД е обявен за недействителен спрямо Т. Ц. договорът, обективиран в н.а. №117, том ІІ, рег№4517, дело №294/15.08.2002г., с който Х. Л. И. е дарил имота на Л. Х. И., въззивният съд е приел следното: Прието е, че към момента на извършването на подобренията Л. И. се е считал за собственик на имота и е демонстрирал това свое добросъвестно владение спрямо всички, като не е знаел, нито е предполагал, че прехвърлителната сделка по отношение на неговия праводател ще бъде развалена, а оттам, че и неговото придобивно основание няма да съществува. С оглед на това претенцията на Л. Х. за заплащане на увеличената стойност на имота, както и за правото на задържане са приети за основателни. Прието е, че в частта, с която претенцията е уважена решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Прието е, че претенцията на Х. Л. И. е неоснователна, тъй като към момента на извършване на подобренията същият е бил само държател на имота, а освен това не е установено да е участвал в подобренията. Поради това е прието, че в частта, с която претенцията му е уважена решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и вместо това искът бъде отхвърлен. Настоящият състав приема, че са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване с цел проверка допустимостта на обжалваното решение по наведените от касатора доводи, че в исковата молба липсва уточнение дали всеки един от ищците претендира цялата сума или част от нея. Налице е основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса може ли лице, чиято сделка е обявена за относително недействителна по реда на чл.135, ал.1 ЗЗД да има качеството добросъвестен владелец по отношение на лицето, в чиято полза е прогласена относителната недействителност, но по така поставения въпрос съдът ще се произнесе само ако установи, че обжалваното решение е процесуално допустимо. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение