Определение № 4114 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1310/2026 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – [населено място], против Определение № 4481/04.02.2026г., постановено по адм. дело № 8413/25г.г. по описа на Административен съд София град, с което са оставени без уважение искането му за предоставяне на правна помощ. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради което счита, че същото следва да бъде отменено, а молбата му уважена. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София град е образувано по искова молба, с която Г. В. К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – [населено място], иска осъждане на Административен съд – София област да му заплати сумата от 1 000 000 евро – обезщетение за неимуществени вреди. По отношение на искането за предоставяне на безплатна правна помощ АССГ е приел, че предоставяне на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата за лицето. Определението е правилно. Видно от съдържанието на чл. 21 ЗПП искането за предоставяне на правна помощ е в хипотезата на чл. 21, т. 3 ЗПП, при което решението за предоставяне на правна помощ се взема от органа, който ръководи процесуалните действия. Условията за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство, като част от системата за правна помощ по чл. 21, ал. 3 ЗПП, извън хипотезата на задължително предоставяне по силата на закон (чл. 23, ал. 1 ЗПП), са определени в чл. 23, ал. 2 ЗПП, а именно: когато страна по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл. 24 ЗПП, в хипотезата по чл. 21, т. 2 правна помощ не се предоставя: 1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. В случая, предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на Г. В. К. (чл. 24, т. 1 от ЗПП) и интересите на правосъдието не го налагат, тъй като характерът на производството (исково) не предвижда задължителна адвокатска защита, а съобразно установените по делото обстоятелства, предоставянето на правна помощ на К. от вида процесуално представителство не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла за него. В допълнение следва да се отбележи, че частният жалбоподател не се е възползвал от възможността да направи искане за предоставяне на безплатна правна помощ от вида консултация и/или подготовка на документи с оглед на постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело –чл.21, т.1 ЗПП. Този вид правна помощ има извънпроцесуален характер и касае действие преди да е налице образувано съдебно производство. Тя може да се квалифицира като "досъдебна" такава и решението за предоставянето й се взема не от съда, а от Председателя на Националното бюро за правна помощ (чл.25, ал.2 ЗПП). Отказът да бъде предоставена се обжалва пред съответния административен съд по реда на АПК, като решението на административния съд е окончателно. Ако лишеният от свобода е искал адвокат да му помогне с подготовката на исковата молба за завеждане на делото по ЗОДОВ, той е разполагал с процесуалната възможност да отправи молбата си в този смисъл до Председателя на Националното бюро за правна помощ. При така изложените доводи постановеното определение в тази част, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила, като изложените от страна на първоинстанционния съд мотиви се възприемат изцяло от контролната инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, Трето отделение