Определение № 63 от 14.07.2020 г. на ВКС по н. д. № 449/2020 г.

Производството е образувано с правно основание по чл. 43, т. 1 от НПК, по повод разпореждане № 2654 от 25.06.2020 г. на съдията-докладчик по н.о.х.д. № 1855/ 2020 г., по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, ХІХ състав, с което делото е прекратено и изпратено за промяна на подсъдността и за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Прокурор Явор Гебов от Върховната касационна прокуратура изразява писмено становище, че предложението е основателно, защото преобладаващата част от свидетелите и подсъдимия са с местоживеене извън района на съда в гр. София. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство пред Софийския градски съд е образувано по обвинителен акт за извършено от И. И. К. в гр. Пазарджик и в гр. София престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, 2, 6 и 7 във вр. с чл. 26 от НК. Съдията-докладчик преценил, че в района на съда живеели само трима свидетели, в гр. Своге – един, в област Пазарджик – 6, а в област Стара Загора – 2 свидетели и подсъдимия. Затова направил искане за промяна на подсъдността, поради обстоятелството, че повечето свидетели живеят извън района на съда местно компетентен да проведе първоинстанционното съдебно производство. Върховният касационен съд намира, че не са налице процесуалните предпоставки на чл. 43, т. 1 от НПК за промяна на местната подсъдност на делото. Законът в чл. 43, т. 1 от НПК предвижда изключение от общите правила за определяне на подсъдността, въвеждайки като критерии много от обвиняемите или от свидетелите да живеят в района на друг съд. От списъка-приложение към обвинителния акт се установява, че около половината от поисканите за призоваване свидетели са в района на Пазарджишкия окръжен съд, докато почти поравно са останалите две групи свидетели и подсъдимия с местоживеене в районите на Софийския градски съд и на Старозагорския окръжен съд. Отсъства необходимост от промяна на местната подсъдност по делото, тъй като определянето на друг съд – Пазарджишкия или Старозагорския, няма да способства към значително занижаване на деловодните разходи или ускоряване на процеса. Разпореждането на съдия-докладчик, с което е прекратено съдебното производство пред Софийски градски съд, следва да бъде отменено и делото – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният касационен съд, на основание чл. 43, т. 1 от НПК