Определение № 8259 от 22.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7055/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на М. К., гражданин на Република Турция, чрез адв. Джелепов, срещу Определение № 24480 от 17.06.2026 г. по адм. дело № 7290/2026 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането на чуждия гражданин за отмяна на разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед рег. № 4537 ПАМ-107 от 29.05.2026 г. на началника на ГПУ- Ново село. Частният излага оплаквания, че съдът е достигнал до неправилен и необоснован извод за наличие на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение на заповедта. Твърди, че административният орган единствено е посочил правната норма на чл. 60, ал. 1 от АПК, без да изложи мотиви защо е необходимо предварително изпълнение на акта. Счита, че липсата на мотиви към разпореждането по чл. 60, ал. 1 от АПК обуславя извод за незаконосъобразност на разпореждането за допускане на предварително изпълнение и съответно - неправилност на обжалваното определение. Поддържа становището, че мотивите за налагане на самата ПАМ не могат да съвпадат с тези за предварителното й изпълнение, както и че предпоставките за самото предварително изпълнение на заповедта са приети от страна на органа и като основания за постановяването му. По изложените съображения претендира за отмяна на обжалваното определение и вместо него настоящата инстанция да постанови отмяна на разпореждането. Ответникът по частната жалба не изразява становище в нормативноустановения срок за това. Настоящата инстанция намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срок и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Първоинстанционното производство е било образувано по жалба на турския гражданин М. К. против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на основание чл. 60, ал. 1 АПК на Заповед № 4537 ПАМ-107/29.05.2026 г. на началника на ГПУ – Ново село, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на Европейския съюз“. В жалбата са били наведени доводи, че разпореждането за предварително изпълнение е немотивирано, като изложените от административния орган съображения били общи, бланкетни и не обосновавали наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. След обсъждане на събраните по административната преписка доказателства първоинстанционният съд е приел за установено, че със заповедта, издадена на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 42з, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 4 и чл. 44в ЗЧРБ, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на Европейския съюз“, като едновременно с това административният орган е разпоредил предварителното ѝ изпълнение поради опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено. Съдът е установил още, че на 28.05.2026 г. в района на бившия ГКПП „Капитан Петко войвода“, при осъществяване на компенсиращи мерки по вътрешната граница с Република Гърция, жалбоподателят е бил задържан при управление на микробус с турска регистрация, с който е превозвал осем граждани на Република Ирак, преминали държавната граница от Република Гърция към Република България извън установения от закона ред. Въз основа на тези факти спрямо него е била наложена и принудителна административна мярка „Експулсиране“. Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че жалбата срещу разпореждането за предварително изпълнение е процесуално допустима, но неоснователна. За да достигне до този извод, съдът е изложил съображения, че в случая са налице предпоставките на чл. 60, ал. 1 АПК, доколкото съществува реална опасност изпълнението на административния акт да бъде осуетено или сериозно затруднено. Приел е, че мотивите на административния орган не са формални, а са конкретно обусловени от характера на наложената принудителна административна мярка и от установеното поведение на чуждия гражданин. Според съда от съдържанието на административната преписка ясно се установява, че жалбоподателят е бил задържан непосредствено след противозаконното подпомагане на чужди граждани да пребивават на територията на страната чрез превозването им след незаконното им преминаване на държавната граница. Първоинстанционният съд е приел, че ако след задържането лицето бъде допуснато свободно да се придвижва на територията на Република България, която представлява външна граница на Европейския съюз, изпълнението на наложената забрана за влизане и пребиваване не би могло да бъде осъществено своевременно и ефективно, като съществува реална възможност чуждият гражданин да се укрие и по този начин да осуети изпълнението на административния акт. Като допълнителен аргумент съдът е отчел, че на жалбоподателя едновременно е наложена и принудителната административна мярка „Експулсиране“, подлежаща на незабавно изпълнение по силата на чл. 44, ал. 4, т. 3 ЗЧРБ, поради което между двете административни мерки съществува функционална и логическа връзка, обуславяща необходимостта и от предварителното изпълнение I на заповедта за забрана за влизане и пребиваване на територията на ЕС. При тези мотиви съдът е приел, че разпореждането за предварително изпълнение е издадено при наличие на материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 АПК, съдържа достатъчни мотиви, а жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да оборят фактическите констатации и изводите на административния орган. По тези съображения първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 4537 ПАМ-107/29.05.2026 г. на началника на ГПУ – Ново село. Определението е правилно. Административният съд е обсъдил наличните данни по преписката и въз основа на тях е достигнал до правилни и обосновани изводи за неоснователност на искането за отмяна на разпореждането за допуснато предварително изпълнение. Съдът правилно е приел, че в случая мотивите на административния орган са изразени чрез препращане към цитираното по-горе предложение за налагане на ПАМ, като липсва пречка основанията за постановяването й и за допуснатото предварително изпълнение да съвпадат. Частният жалбоподател не обосновава друг интерес от влизане и присъствие на територията на Европейския съюз освен установеното от страна на проверяващите незаконно въвеждане в страната и намерение за извеждане на лица в други държави и не противопоставя такъв на интереса на обществото достъпът на граждани от трети страни до държавите членки да се осъществява контролирано и законосъобразно. За разлика от случаите, когато законово е предвидено незабавно изпълнение на акта /чл. 44, ал. 4 ЗЧРБ/, в хипотезата на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ преценката дали да се допусне предварително изпълнение е предоставена на административния орган, който следва да реши във всеки конкретен случай съобразно данните по административната преписка налице ли са предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. Правилно в тази връзка е съображението на първоинстанционния съд, че доколкото съгласно разпоредбата на чл.42, ал.2 ЗЧРБ с налагането на принудителната административна мярка по „експулсиране“ задължително се отнема и правото на пребиваване на чужденеца в Република България и се налага забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз, ефективното изпълнение на първата мярка е обусловено от пораждане действие и на втората. В тази връзка, обратно на твърденията в частната жалба, административният орган е мотивирал допуснатото предварително изпълнение, като наличието на опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на заповедта може да бъде обосновано и със съображенията, че още на 29.05.2026г. на нарушителя са възстановени обратно срещу разписка личните документи – паспорт, шофьорска книжка и талон за автомобила, ведно с ключовете за същия и паричните му средства, което безспорно би могло да осуети или сериозно да затрудни по-късното изпълнение на заповедта. Предвид изложеното, не са налице основания за отмяна на обжалваното определение, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на спора липсват и основания за присъждане на разноски в полза на процесуалния му представител. Воден от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение