Определение № 142 от 22.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 622/2014 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Подадена е на 28.02.2014г. молба от адв. П., пълномощник на И. Д. Д., за допълване на постановеното по делото определение от 26.02.2014г. в частта за разноските чрез присъждане на направените от него разноски в производството. Ответниците по молбата Л. В. Д. и В. Д. Р. заявяват, че не им е известен размера на адвокатския хонорар на противната страна, но претендират намаляването му поради прекомерност. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа молбата намира следното: С постановеното на 26.02.2013г. определение по настоящето дело е потвърдено определение на друг тричленен състав на ВКС за оставяне без разглеждане на молба за отмяна по чл.303 ГПК, както и е отменено отчасти определението на предходния състав относно разноските като е намалено присъденото в полза на И. Д. Д. адвокатско възнаграждение, дължимо от Л. Д. и В. Р., от 800 на 323лв. В това определение съдът не се произнесъл по искането на И. Д., заявено в отговора на частната жалба, за присъждане на разноските, направени в производството по частната жалба, възлизащи на 700 лв. за адвокатско възнаграждение. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима. Предвид липсата на произнасяне по разноските, подадената молба за допълване на определението, се явява основателна. Видно от приложения договор за правна помощ и списък на разноските И. Д. Д. е направил разноски за производството по частната жалба, в размер на 700лв. за адвокатско възнаграждение. Тук следва да бъде разгледано наведеното от ответниците по молбата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал.5 ГПК. Възражението е своевременно, тъй като до момента частните жалбоподатели Л. Д. и В. Р. не са имали възможност да се запознаят с разноските на ответника по частната жалба, поискани и представени с отговора. При преценка на фактическата и правна сложност на производството настоящият състав намира възражението за основателно. Касае се до защита в производство по частна жалба срещу определение за оставяне на молба за отмяна без разглеждане като просрочена. За осъществяване на тази защита, която не се отличава с някаква правна сложност и не е свързана с явяване в съдебно заседание, заплатеното възнаграждение от 700лв. се явява прекомерно. Дължимите от ответниците по молбата /частни жалбоподатели в производството/ разноски следва да се определят в рамките на минималния размер по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - чл. 7, ал.1, т.7 във вр. с чл.11 /в редакцията преди изменението в ДВ бр. 28/2014г./, а именно в размер на 100лв. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.