Определение № 9630 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8546/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 217, ал. 4 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба, подадена от ДЗЗД „Аква Искър“ /с участници „Джи Пи Груп“ АД, ЕИК 204257528, и „Аква Темпус“ ООД, ЕИК 201635015/, представлявано от И. Т. Т., чрез процесуалния му представител адвокат П. Семерджиев, против определение № 548/11.06.2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, постановено по преписка № КЗК-282/2026 г., с което е оставено без уважение искането на обединението за изменение на Решение № 431/14.05.2026 г. на КЗК по същата преписка, в частта по т. 3 и т. 4 от диспозитива относно възложените разноски. Релевирани са подробни доводи, че с атакуваното определение на КЗК неправилно не е намален размерът на разноските, присъдени на Община Искър и на „Юпи Транс 2015“ ЕООД, с решението, чието изменение е претендирано на основание чл. 217, ал. 2 ЗОП, в противоречие с правилото на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата /ЗА/, независимо от своевременно заявеното от частния жалбоподател възражение за прекомерността им. Предявено е искане за отмяна на атакуваното определение и изменение на решението на Комисията, в частта за разноските /по т. 3 и т. 4 от диспозитива/, при което възложените в тежест на ДЗЗД „Аква Искър“ разноски за заплащане да бъдат намалени от 3 000 евро – на 1 000 евро по отношение на възложителя, съответно от 2 000 евро – на 500 евро по отношение на заинтересованата страна, а при условията на евентуалност – до определен от съда друг по-нисък и справедлив размер, съобразен с действителната фактическа и правна сложност на производството, реалния обем на извършената работа, припокриването на защитните тези на насрещните страни и ограничението по чл. 87, ал. 5 ГПК. Обективирано е и евентуално искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на преписката на КЗК за произнасяне по депозираната от обединението молба по чл. 217, ал. 2 ЗОП при съобразяване с дадени от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 36, ал. 3 ЗА. Ответникът по частната жалба – кметът на Община Искър, чрез процесуалния си представител адвокат Д. Минкова, в срока по чл. 232 АПК представя отговор, с който по подробно изложени съображения оспорва частната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Ответникът по частната жалба - „Юпи Транс 2015“ ЕООД, представлявано от управителя А. К. М., чрез процесуалния представител адвокат П. Първанов, в срока по чл. 232 АПК изразява становище за неоснователност на частната жалба и заявява искане за оставяне в сила на атакуваното определение. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав намира, че частната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред КЗК по преписка № КЗК-282/2026 г. е образувано по жалбата на ДЗЗД „Аква Искър“ /с участници „Джи Пи Груп“ АД и „Аква Темпус“ ООД/ срещу решение № D53107606/25.02.2026 г. на кмета на община Искър за определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет "Изпълнение на инженеринг за обект: "Превенция от наводнения – укрепване бреговете на река Писаровска от ок 227 през ок 133, ок 31А до ок 5 в гр. Искър, община Искър", открита с Решение № F719721 от 15 декември 2025 г., изменено с Решение № F790544 от 23 декември 2025 г. С атакуваното пред КЗК решение, обединението е отстранено от участие в проведената процедура, а за изпълнител на поръчката е определено „Юпи Транс 2015“ ЕООД. С решение № 431/14.05.2026 г. на Комисията, постановено по преписка № КЗК-282/2026 г. е оставена без уважение жалбата на ДЗЗД „Аква Искър“ срещу решение № D53107606/25.02.2026 г. на кмета на община Искър, при съответно произнасяне относно разноските. Поради това, че решението е благоприятно за възложителя и за заинтересованата страна, с него в тежест на жалбоподателя са възложени направените от кмета на община Искър и от „Юпи Транс 2015“ ЕООД разноски в производството пред КЗК, в размера, в който са поискани, а направеното възражение за тяхната прекомерност е оставено без уважение, като немотивирано. Във връзка с подадената от процесуалния представител на ДЗЗД „Аква Искър“ молба от 03.06.2026 г. за изменение на решението на КЗК в частта за разноските, е постановено определението, атакувано по реда на настоящото производство, с което на основание чл. 217, ал. 4, във вр. с чл. 217, ал. 2 ЗОП, това искане е оставено без уважение. За да постанови посочения резултат, Комисията приема, че не са налице предвидените в закона основания за редуциране на възложените в тежест на обединението разноски за заплатени от насрещните страни адвокатски възнаграждения. Изтъква също, че възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение е следвало да бъде надлежно мотивирано с конкретни данни относно фактическата и правната сложност на делото, а не да се основава на бланкетно твърдение за завишен размер, като не възприема развитата от обединението теза за наличие на такива мотиви в депозирано становище от 13.05.2026 г. Приема, че конкретни доводи в тази посока са релевирани едва в подадената молба по чл. 217, ал. 2 ЗОП за изменение на постановеното от Комисията решение, което не съответства на законовото изискване. Независимо от това, КЗК излага подробни съображения, че в случая обемът и сложността на производството обосновават присъждане на претендираните възнаграждения, позовавайки се на множеството оплаквания в жалбата на ДЗЗД „Аква Искър“, значителния обем на представените писмени доказателства и необходимостта от тяхното проучване и анализ, както и на процесуалната активност на насрещните страни. При преценката е съобразен и принципът на реципрочност на труда, въведен в нормата на чл. 78, ал. 5, изр. последно ГПК, доколкото самият жалбоподател е претендирал възнаграждение в съпоставим на заявения и доказан от насрещните страни размер, независимо от твърдението му за липса на фактическа и правна сложност на производството. По тези съображения Комисията приема, че не са налице основания за изменение на решение № 431/14.05.2026 г., постановено по преписка № КЗК-282/2026 г., в частта по т. 3 и т. 4 от диспозитива относно възложените разноски. Обжалваното определение на КЗК е правилно. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК /изм. ДВ, бр. 17/2026 г./ предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Според второто изречение на същата алинея, при преценката за прекомерност, съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон, а съгласно третото изречение на нормативния текст съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Регламентираните в правилото на чл. 36, ал. 3 ЗА критерии за определяне на адвокатските възнаграждения са 1) фактическата и правна сложност на случая; 2) засегнатия интерес; 3) условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; 4) квалификацията, опита и специализацията на адвоката. При тази нормативна уредба, КЗК е извършила съответна на материалния закон правна преценка на установените в производството факти и е формирала правилно заключение за неоснователност на подадената от ДЗЗД „Аква Искър“ молба по чл. 217, ал. 2 ЗОП. Видно от доказателствата по преписката, в жалбата на ДЗЗД „Аква Искър“ пред КЗК, подадена на 09.03.2026 г. /след влизане в сила на промяната в текста на чл. 78, ал. 5 ГПК – 16.02.2026 г./, се съдържа общо възражение за прекомерност на „евентуално поискано“ от възложителя и/или участника, определен за изпълнител юрисконсултско/адвокатско възнаграждение. В депозирано пред КЗК становище от 13.05.2026г. процесуалният представител на обединението отново отправя възражение за прекомерност на „евентуално поискано“ от насрещните страни възнаграждение, като изрично констатира, че в подаденото от кмета на община Искър становище по чл. 200 ЗОП не е заявен размер за претендираното адвокатско възнаграждение, а в това на „Юпи Транс 2015“ ЕООД няма нарочно искане в този смисъл и посоченото като приложение копие на договор за правна защита и съдействие не е представено. Налага се извод, че възражението за прекомерност, направено от ДЗЗД „Аква Искър“, е заявено хипотетично и се изчерпва с излагане на бланкетни съображения за „завишени размери“ на юриконсултски/адвокатски възнаграждения, които към датата на релевирането им пред КЗК, все още не са били конкретизирани в съответен размер от двете насрещни страни. Становището на процесуалния представител на обединението, в което се съдържа възражение за прекомерност е депозирано на 13.05.2026 г. /ден преди провеждане на насроченото открито заседание пред Комисията/, към който момент насрещните страни все още не са предявили искания за присъждане на адвокатски възнаграждение, както и не са представили доказателства за размера им и тяхното заплащане. Това те са направили в проведеното заседание пред КЗК, а обстоятелството, че жалбоподателят не е бил представляван от упълномощен адвокат е въпрос на негова процесуална преценка, поради което следва да се приеме, че същият не е бил поставен в обективна невъзможност да изложи конкретни доводи срещу заявените размери на адвокатски хонорари. Липсата на проявена процесуална активност в откритото заседание пред КЗК, по време на което процесуалният представител на възложителя би имал възможността да направи мотивирано възражение срещу претендираните разноски, не може да бъде преодоляна чрез излагане на допълнителни аргументи в производството по изменение на решението в частта за разноските. В тази връзка, релевираните от ДЗЗД „Аква Искър“ в молбата му по чл. 217, ал. 2 ЗОП съображения в подкрепа на направеното възражение за прекомерност, поддържани и с частната жалба пред съда, касационната инстанция намира за несвоевременно заявени и оттам - без правно значение за дължимата от настоящия състав преценка. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че е обосновано заключението на КЗК за липса на основание за извършване на исканата редукция и предвид забраната, установена в разпоредбата на чл. 78, ал. 5, изр. последно ГПК. В настоящия случай не е спорно, че ДЗЗД „Аква Искър“ е заплатило на собствения си процесуален представител адвокатско възнаграждение в размер на 2 700 евро, докато заинтересованата страна представя доказателства за платен хонорар от 2 000 евро, а възложителят – за 3 000 евро, което изключва извод за прекомерността на тези възнаграждения. По изложените съображения, съдът приема, че частната жалба е неоснователна и атакуваното определение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във връзка с чл. 236 АПК, във връзка с чл. 216а, ал. 3 ЗОП, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение,