Определение № 259 от 03.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 319/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Т. К. Г. от САК – процесуален представител на ищцата Т. Р. Ф. против определение № 793 от 30.11.2022 г., пост. по ч. т. дело № 662/2022 г. на Варненския апелативен съд. Настоящият съдебен състав констатира, че е налице противоречие между мотивите и диспозитива на обжалваното по касационен ред определение, относно данните, индивидуализиращи първоинстанционния съдебен акт и съда, който го е постановил. В съобразителната част на определението правилно е посочено, че производството пред въззивния съд е образувано по частна жалба срещу определение № 187 от 26.09.2022 г., постановено по т. д. № 59/2021 г. на Окръжен съд-Силистра, в частта, с която е отхвърлена молбата на адв. Г. за изменение на постановеното по същото дело решение № 47 от 30.06.2022 г., относно адвокатското възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, за сумата над 865 лв. до пълния претендиран от адвоката размер от 1645.83 лв. Същевременно в диспозитива на определението, който обективира решаващата воля на въззивния съд, първоинстанционният съдебен акт е посочен като определение № 47 от 30.06.2022 г., постановено по т. д. № 59/2021 г. на Варненския окръжен съд. Предвид горното, налице са данни за допусната в резолютивната част на обжалваното определение очевидна фактическа грешка, подлежаща на отстраняване по реда на чл. 247 от ГПК. Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,