Определение № 460 от 07.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2139/2020 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на „Красикапласт“АД/н/ чрез изпълнителния член на СД К. Ю. К., изпратена по електронна поща, подписана с квалифициран електронен подпис, срещу определение № 260050 от 16.10.2020г. по ч.т.д. № 574/2020г. на Пловдивския АС, с което е оставена без разглеждане частната жалба, подадена от „Красикапласт“АД/н/ против постановеното по т.д./н/ № 676/2011г. на Пловдивския окръжен съд определение № 1156 от 22.06.2018г. С него съдът по несъстоятелността е разрешил на синдика на несъстоятелното дружество да се разпореди от особената сметка на длъжника със сумата 15 000лв. в полза на „Геостандарт НМН“ ЕООД -остатък от цена за изработване на проект за изменение на ПУБ и със сумата 15 948лв. в полза на „ДД Експерт“ ЕООД за изготвяне на оценки на вещи лица. С частната жалба се иска отмяна на определението като „очевидно“ неправилно. Оспорва се законосъобразността на извода на апелативния съд, че определението на съда по несъстоятелността, с което е разрешено от особената сметка на длъжника да се извърши плащане на разноски по несъстоятелността на длъжника „Красикапласт“АД не подлежи на последващ инстанционен контрол. Твърдението е, че неговата обжалваемост произтича от разпоредбата на чл.613а,ал.3 във вр. с чл.729,ал.3 ТЗ, тъй като то има характер на одобряване на сметка за разпределение. Искането е за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на ПАС за произнасяне по същество по неправилния акт на съда по несъстоятелността, който следва да изготви сметка за разпределение и по отношение на разноските по несъстоятелността. Изложени са и съображения, че атакуваното определение засяга правото на ефективна защита на длъжника, предоставено му по реда на чл.613а,ал.3 ТЗ и е поставено при незачитане на ЕКЗПЧОС и Хартата на основните права на ЕС. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Обжалваното определение е валидно и допустимо. На частния жалбоподател не е било съобщено атакуваното определение на съда по несъстоятелността, поради което сезирането на апелативния съд следва да бъде счетено за осъществено в рамките на решителния процесуален срок. Оплакванията, основани на ЕКЗПЧОС и ХОПЕС, които са относими към евентуална нищожност на акта, са неоснователни. Съдът по несъстоятелността е уважил искането на синдика да се разпореди със суми от масата на несъстоятелността като е мотивирал, че това са разходи, необходими за развитието на производството по несъстоятелност и същевременно в масата има наличност от 45 085лв. Въззивната инстанция е счела за недопустима частната жалба на несъстоятелния длъжник по съображения, че определението на съда по несъстоятелността не е от кръга на актовете, посочени в чл.613а,ал.1 ТЗ, не е и сред актовете по чл.274,ал.1 ГПК. Приела е, че с оглед съдържанието на мотивите и на диспозитива му, постановеното определение е по чл.658,ал.1,т.9 ТЗ. Обосновала е, че предвид обсъжданите в определението на окръжния съд основания и предпоставки за издаването му, няма база за извод, че волята на съда е била да постанови акт в изпълнение на процедура по 721 и сл. от ТЗ - за одобряване на сметка за разпределение. Мотивирала е, че допустимостта на частната жалба не може да произтече и не следва от изложените в нея твърдения, тъй като допустимостта се обуславя не от твърденията на жалбоподателя, а от вида и характера на акта, който се обжалва. Като допълнителни са изложени съображенията, че в жалбата не се твърди обжалваното определение да нарушава правата на кредитори от предходен ред /каквито няма/, което евентуално да обуслови допустимост и интерес от обжалване. Частната жалба е допустима. Удостоверено е чрез квалифицирано удостоверение за квалифициран електронен подпис, че КЕП на К. Ю. К. се основава на квалифицирано удостоверение за електронен подпис с валидност септември 2020г. - септември 2021г. Частната жалба е неоснователна: В конкретния случай разходите са за попълване и оценяване на масата на несъстоятелността, които представляват вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, и които получават плащане на падежа /чл.639 ТЗ/, след разрешение на съда по чл.658,ал.1,т.9 ГПК и без изготвяне на сметка за разпределение. В масата на несъстоятелността има достатъчно средства за покриване на тези разноски /наличността е 45 085лв./, поради което не е налице хипотезата на очакване на постъпления в имуществената маса, за да бъде изготвяна сметка за разпределение, в която да се предвиди изплащане на вземанията съобразно реда по чл.722 ТЗ. Независимо, че частната жалба не съдържа конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, при дължимата от настоящата инстанция служебна проверка /в съответствие с ТР № 6 /2017г. на ОСГТК на ВКС/, се констатира, че извършената от въззивния съд преценка относно допустимостта на обжалването е изцяло в съответствие със закона. Съгласно разпоредбата на чл.613а,ал.3 ТЗ постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност, извън тези по ал. 1, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд и по съответния ред от ГПК. Допустимостта на въззивното обжалване по отношение на постановените от съда по несъстоятелността определения е обусловена от изпълнението на изискванията на чл.274,ал.1 ГПК - на инстанционен контрол пред съответния апелативен съд подлежат само онези първоинстанционни определения, които са преграждащи по-нататъшното развитие на делото/т.1/ или по отношение на които законът изрично е предвидил възможността да бъдат обжалвани /т.2/. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1т.о.