Определение № 362 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12335/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Н. М. П., против Определение № 12388/12.11.2025 г., постановено по адм. дело № 568/2025 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е оставено без уважение както искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото, така и искането му за предоставяне на правна помощ. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което счита, че същото следва да бъде отменено, а молбите му – уважени. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна по следните съображения: Производството пред АС - Варна е образувано по молба на П. за отмяна на Определение № 8935/29.09.2025 г. по адм. д. № 8852/2025 г. на ВАС. С оспореното в настоящото производство определение, съдът е приел, че размерът на определената от закона държавна такса в размер на 30 лв. не представлява непосилна за молителя сума, която да препятства достъпа му до правосъдие и не може да обоснове необходимост от освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса по делото. По отношение на искането за предоставяне на безплатна правна помощ АС - Варна приел, че със свое Определение № 3794/03.04.2025 г. по адм. д. № 568/2025 г. се е произнесъл по искането за предоставяне на правна помощ по делото, окончателният съдебен акт на ВАС по което, е предмет на молбата за отмяна. Първоинстанционният съд е счел, че за да се предостави правна помощ, когато веднъж се е произнесъл по искането, следва да са налице нови обстоятелства, които да обосновават различно разрешение. Административният съд е приел, че не са изложени аргументи, които да мотивират съда да представи помощта, тъй като интересите на правосъдието не изискват това, както и че предоставянето ѝ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, поради което и молбата му е оставена без уважение. Определението в частта, в която е отхвърлено искането за предоставяне на правна помощ е правилно. Видно от съдържанието на чл. 21 ЗПП искането за предоставяне на правна помощ е в хипотезата на чл. 21, т. 3 ЗПП, при което решението за предоставяне на правна помощ се взема от органа, който ръководи процесуалните действия. Условията за предоставяне на правна помощ за представителство, като част от системата за правна помощ по чл. 21, ал. 3 ЗПП, извън хипотезата на задължително предоставяне по силата на закон (чл. 23, ал. 1 ЗПП), са определени в относимата част на чл. 23, ал. 2 ЗПП, а именно: когато страна по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл. 24 ЗПП, в хипотезата по чл. 21, т. 3 правна помощ не се предоставя: 1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. В случая, предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на Н. М. П. (чл. 24, т. 1 от ЗПП) и интересите на правосъдието не го налагат. При така изложените доводи постановеното определение в тази част, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Определението в частта, в която е отхвърлено искането на П. за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото, е неправилно. Преценката дали едно лице притежава средства или не, с които да заплати дължимите такси за разглеждане на подаденото от него искане, следва да се направи по отделно за всеки конкретен случай. В тази връзка е представена декларация, отразяваща обстоятелства и данни, за невярното деклариране на които лицето носи наказателна отговорност. В посочения документ П. е декларирал, че не получава трудови възнаграждения, доходи от наеми и хонорари, не притежава имоти или превозни средства. Ето защо обжалваното определение в тази част следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което Н. М. П. да бъде освободен от внасянето на държавна такса в съдебното производство по делото. Воден от горното, Върховният административен съд, Трето отделение