Определение № 50237 от 14.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3490/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК. Образувано е по подадена от Т. И. Т. частна жалба против определение № 112 от 30. 06. 2022 г. по гр. д. № 1086/2022 г. на ВКС, 2 г.о., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязло в сила решение № 111 от 31. 10. 2019 г. по гр. д. № 665/2019 г. на ВКС, 2 г.о., с което същият е осъден, на осн. чл. 108 ЗС, да предаде на Г. Г. Т. владението на първия (сутеренен) етаж с идентификатор .....по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], ет. 1. Твърди се незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и връщане на делото за разглеждане по същество на молбата за отмяна. Ответната страна по частната жалба Г. Г. Т., чрез пълномощника си адв. С. В., изразява становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима, но неоснователна. Изводите на съдебния състав за недопустимост на молбата за отмяна са правилни. Съобразени са с разпоредбите на чл. 303 – чл. 307 ГПК и с указанията по приложението им, дадени с ТР № 7/2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10. С тълкувателното решение е разяснено, че молба за отмяна, съдържанието на която препраща към законовия текст на чл. 303, ал. 1 ГПК, без да са изложени конкретни факти, които могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания по чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Разяснено е, че недопустима ще е и молбата за отмяна, с която се релевират касационни основания за неправилност на решението, тъй като същите не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая, отмяната на влязлото в сила решение се иска на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, въз основа на следните документи: писмени декларации на Д. А. и К. Д., независима съдебнотехническа експертиза от 15. 02. 2021 г., изготвена от вещо лице инж. М. Б., протокол за дадена строителна линия и определено ниво № 79/15. 08. 1967 г., строително разрешение № 83/19. 08. 1967 г., писмо от 20. 07. 2021 г. на община Пещера, съобщение за дължими данъци за 2021 г. и приходна квитанция, схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...... Твърди се, че същите установяват промяна на предназначението на полуподземния избен етаж в жилищната сграда и изграждането му като самостоятелен обект на собственост - жилище, което обстоятелство е от значение при преценка основателността на иска. Правилен е изводът на съдебния състав, че изложените от молителя обстоятелства и представените документи не могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания по чл. 303, ал. 1 ГПК, включително и под основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Писмените декларации и експертното заключение нямат характер на писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не представляват документи, които сами по себе си установяват релевантен за спора факт, а представлява документи, съдържащи индиция, че е възможно, в случай на отмяна на въззивното решение и допускане разпит на същите лица като свидетели, и на съдебнотехническа експертиза, свидетелите да дадат показания идентични по съдържание с декларациите, а вещите лица – заключение идентично с представеното от молителя. В този смисъл е ППВС № 2/1977 г., т. 4, според което е недопустима отмяна по чл. 231, б.“а“ ГПК (отм.) въз основа на писмени декларации на лица, които биха потвърдили пред съда, като свидетели или вещи лица, вписаното в декларациите, т.е. въз основа на очаквани бъдещи свидетелски показания или заключения на вещи лица. Новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетели или вещи лица, които могат да бъдат разпитани. Останалите документи не са нови или новооткрити, тъй като са били представени и приети като писмени доказателства в исковото производство или са идентични с представени в производството по приключилото дело (напр. схеми на самостоятелен обект в сграда и съобщение за дължими данъци) и съдът се е съобразил с тях при постановяване на решението. Като законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,