Определение № 6882 от 24.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е частна жалба с вх. № 4547/25.02.2025 г., подадена от Прокуратура на Република България, представлявана от и.ф. Главен прокурор – Борислав Сарафов, чрез юрк. Е. Зюмбюлева, срещу протоколно определение от 20.02.2025 г., постановено от Административен съд София - град (АССГ) по адм. дело № 5555/2024 година. По силата на посоченото протоколно определение, първоинстанционният съд е спрял производството пред себе си до постановяването на решение по адм.д. № 6501/2022 г. по описа на ВАС, пето отделение. Навеждат се доводи, че процесното определение е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и при липса на законово основание за спиране. Според частния жалбоподател, производството е следвало да бъде прекратено, а не спряно предвид изричното правило на чл. 39, ал. 4 вр. с ал. 5 ЗЗЛД. Ответниците – Д. И., Б. П., Инспекторат към ВСС и Софийски градски съд (като правоприемник на Специализирания наказателен съд) не представят възражения срещу частната жалба в законоустановения срок. След като прецени доводите на частния жалбоподател и разгледа приетото от първоинстанционния съд от фактическа и правна страна, настоящият съдебен състав намира следното: С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 20.02.2025 г., АССГ, II отделение, 33-ти състав, е спрял производството по адм.д. № 5555 по описа за 2024 г., до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм.д. № 6501/2022 г. по описа на ВАС, пето отделение, по оспорването на решение № 1847/21.03.2022 г. по адм. дело № 6864/2020 г. на АССГ. Причината за спирането е преценката за преюдициалност на висящия спор пред ВАС по обуславящото дело - № 6501/2022 г. спрямо обусловеното (първоинстанционното). Определението е валидно и допустимо. Разгледано по същество обаче е неправилно. Това е така, защото: Макар към момента на постановяването на процесното определение действително да е било налице висящност на обуславящия спор, както правилно е съобразил първоинстанционният съд, то към настоящият момент тази висящност е отпаднала. Съгласно чл. 234, ал. 2 АПК съдът може да събира служебно всички доказателства, необходими за решаване на въпроса по частната жалба, като в този случай забраната за фактически установявания пред ВАС в касационното производство, предвидена в чл. 220 АПК, не се прилага. В случая, за настоящия съдебен състав е служебно известен фактът, че с решение № 6200 от 10.06.2025 г., обуславящото производство, заради което е било спряно първоинстанционното, е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Поради тази причина основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК вр. с чл. 144 АПК е отпаднало. Доколкото наличието на решение по обуславящото производство представлява нововъзникнало обстоятелство от значение за настоящото производство, настъпило след постановяването на процесното определение, настоящият съдебен състав е длъжен да го вземе предвид при постановяване на своето определение, за да разреши по същество дали към момента на постановяването на определението по чл. 235 АПК е налице все още основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК вр. с чл. 144 АПК или не. Предвид тези съображения и при липсата висящ спор, който да се явява преюдициален за първоинстанционното производство, обжалваното определение следва да бъде отменено като процесуално незаконосъобразно, а съдопроизводствените действия – да бъдат възстановени. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение