Определение № 294 от 09.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1002/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗД [фирма], [населено място] срещу определение № 2795/21.12.2013г., постановено по гр.д.№ 2767/13г. на Софийския апелативен съд, с което по реда на чл.248 ГПК частният жалбоподател е осъден да заплати по сметка на САС адвокатско възнаграждение на адв.С. Д. за въззивното производство в размер на 1253.37 лв. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. Въззивният съд е определил на основание чл.47, ал.6 ГПК възнаграждение за особения представил на ответника по иска в размер съобразно с минималните адвокатски възнаграждения по Наредба № 1/2004г. Определението е правилно. Възнаграждението е определено от въззивния съд съгласно разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК, като при изчисляването му приложение намира Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – по този въпрос е даденото тълкуване в т.6 на ТР № 6/12г. на ОСГТК на ВКС. По силата на раздел ІІІ на Наредба № 1/2004г. минималните размери на възнагражденията се определят за „една инстанция” и следователно същите се дължат за всяка инстанция, а не общо и като глобална сума, както поддържа частният жалбоподател. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд