Определение № 494 от 05.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3730/2022 г.

Производството е по чл. 282, ал. 4 и 5 ГПК. Постъпило е служебно искане вх. № 12341 от 09.10.2023 г. от ЧСИ Р. А., с рег. № 848 на КЧСИ, с район на действие СГС, за освобождаване на внесената като обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК сума в размер на 9 828,27 лв. по ч.гр.д. № 2191/2022 г. на ВКС и същата да бъде преведена по посочена сметка на ЧСИ за погасяване на задължението на длъжника по изп. д. № 20228480400338. С определение № 109/22.06.2022 г. по ч. гр. д. № 2191/2022 г. на ВКС, I г.о., е спряно изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 114/13.12.2021 г. по гр. д. № 542/2021 г. на Софийския окръжен съд, с което е отменено решение № 271 от 28.11.2018 г. по гр.д. № 431/2013 г. на Карнобатския районен съд, в частта, с която е отхвърлено искането на ищцата Б. П. Л. за присъждане на законна лихва върху обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС в размер на 10 850,00 лв., считано от 05.07.2013 г. и вместо него е постановено друго, с което е осъден П. Д. Т. да й заплати и законна лихва върху сумата 10 850,00 лв., представляваща обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, присъдено с решение № 130 от 30.03.2020 г. по гр.д. 200/2019 г. на Софийския окръжен съд, считано от предявяване на исковата молба на 09.07.2013 г. до окончателното плащане. От извършената проверка и отбелязване на 30.01.2024 г. от счетоводител при ВКС се установява, че сумата 9 828,76 лева, която е внесена като обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК по иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, се намира по сметката за обезпечения на ВКС. За направеното искане касаторът П. Д. Т. е уведомен на 13.11.2023 г., чрез процесуалният му представител адвокат В. Щ. и в предоставения му едноседмичен срок не е изразил становище. Върховният касационен съд, като разгледа подаденото служебно искане и извърши проверка на данните по делото, установи следното: Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 2561 от 18.09.2023 г. по настоящото дело, поради което на основание чл. 296, т. 3 ГПК е влязло в законна сила в обжалваната му част, като ответникът П. Т. е осъден да заплати на ищцата Б. Л. сумата 9 828,76 лв. – представляваща стойността на присъдената законна лихва върху обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС в размер на 10 850,00 лв., за периода от 09.07.2013 г. до 10.06.2022 г. В този смисъл посочената сума подлежи на принудително събиране по реда на чл. 404 и сл. ГПК. Няма спор в съдебната практика, че внесените като обезпечение за спиране на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение суми могат да бъдат освобождавани по сметка на кредитора, когато са налице предпоставките по смисъла на чл. 282, ал. 5 ГПК и длъжникът е изразил съгласие за това. В случая П. Т. не е взел отношение по постъпилото служебно искане вх. № 12341 от 09.10.2023 г. от ЧСИ Р. А., с рег. № 848 на КЧСИ, с район на действие СГС, за освобождаване на внесената като обезпечение сума в размер на 9 828,27 лв. по сметка на частния съдебен изпълнител. Независимо от това, настоящият съдебен състав намира, че молбата е основателна и като такава следва да се уважи. Съображенията за това произлизат от целта на внесеното обезпечение, а именно да послужи за удовлетворяване на кредитора по това вземане. В този смисъл, доколкото няма данни задължението да е погасено и тъй като е налице висящо изп. д. № 20228480400338, образувано въз основа на изпълнителен лист от 19.05.2022 г. на Софийския окръжен съд, издаден по в.гр.д. № 542/2021 г., а преценката дали задължението за изплащане на присъдената сума е изпълнено се извършва от съдебния изпълнител, то същият разполага с правомощието да осъществи принудително изпълнение, в това число и като поиска освобождаването на обезпечението и превеждането му по неговата сметка за удовлетворяване на вземането. При тези данни настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 282, ал. 5 ГПК, поради което сумата 9 828,76 лв., внесена като обезпечение за спиране изпълнението на въззивното решение, следва да бъде преведена по специалната сметка на ЧСИ Р. И. А. по изп.д. № 20228480400338 за удовлетворяване вземането на взискателя Б. П. Л. по посоченото изпълнително дело срещу длъжника П. Д. Т.. Водим от гореизложеното съдът