Определение № 1147 от 11.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4421/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 и ал. 3 от Гражданскопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и по чл. 175 АПК. Образувано е по молба, подадена от „Бим Агро“ ЕООД, представлявано от своя управител Б. М. чрез процесуален представител с искане за изменение на постановеното по делото решение № 63 от 07.01.2025 г. в частта за разноските, тъй като неправилно е прието, че искането разноски са присъдени от първоинстанционният съд. Твърдят, че искането им е за заплащане на разноски пред касационната инстанция, за които са представени доказателства и неправилно не са присъдени. Препис от молбата е изпратен на насрещната страна – Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, който в представен от процесуален представител писмен отговор излага съображения за неоснователност на искането, като са изложени доводи и за прекомерност. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след извършена проверка по повод подадената молба, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от активно легитимирана страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С постановеното по делото решение съдът е оставил в сила решение № 406 от 25.03.2024 г., постановено по адм.дело № 175/2022 г. на Административен съд Търговище, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания /УП/, кампания 2019 г., с изх.№02-250-2600/6847#6 от 31.08.2022г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”-РА, като е отхвърлено направеното искане от „Бим Агро“ ЕООД за заплащане на разноски в касационното производство, като е прието, че представените доказателства са относими към първоинстанционното такова. Последният извод е неправилен. Претендираните от дружеството разноски се базират на представен по делото с молба от 12.06.2024 г. Договор № 6 от 26.03.2024 г. с предмет процесуално представителства, защита и съдействие по оспорване на решение № 406 от 25.03.2024 г. по адм. дело № 175/2022 г. на Адм. съд Търговище и авизо за издадено преводно нареждане, от което се установява, че дружеството е платило на процесуалния си представител сума в размер на договореното възнаграждение в размер на 4650 лв. на 29.03.2024 г. При извършена проверка се установява, че по адм. дело № 175/2022 г. Адм. съд Търговище е присъдил същия размер като възнаграждение на процесуалния представител на дружеството, но въз основа на договор № 11/2023 г., (л. 1372) и доказателства за направеното плащане от 19.06.2023 г. (л. л. 1373 и 1374). При така установеното от фактическа страна, представения своевременно списък на разноските и с оглед резултата по делото, настоящия състав намира, че искането е основателно и и следва да се допусне изменение на решението в частта за разноските, като администрацията при касационния жалбодател бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 4650 лв., представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение