Друго определение от 14.05.1992 г. на КС по к. д. № 11/1992 г.

Делото е образувано по искане на Президента на Републиката от 6 май 1992 г. за тълкуване на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 37 от Конституцията, както и за "становище относно конституционосъобразността на действията", основаващи се на разпоредбите на Закона за изповеданията от 1949 г. При така формулираното искане Конституционният съд намира, че за правилното разглеждане и решаване е необходимо сезиращият орган да уточни: а) дали се иска само тълкуване на посочените конституционни разпоредби, както и в какво е неяснотата и необходимостта от тълкуването им, или б) освен тълкуването се иска и установяване на противоконституционност на Закона за изповеданията, приет на 24.02.1949 г. и с изменения през 1950 г. и 1951 г. Във втория случай възниква и въпросът дали Конституционният съд е компетентен да се произнася относно конституционосъобразността на закони, които са влезли в сила и действуват преди приемането на Конституцията с оглед разпоредбите на §3, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 5, ал. 2 и чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. Като заинтересовани страни по делото следва да бъдат конституирани Народното събрание, Министерския съвет, Светия синод на Българската православна църква, Главното мюфтийство, Католическата църква и Евангелистката петдесятна църква. В съгласие с установената практика на съда трябва да им бъде даден 10-дневен срок за изпращане писмени становища относно допустимостта на искането. По тези съображения Конституционният съд