Определение № 17 от 15.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4005/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от П. Ж. П. против определение № 260023/28.09.2020 г. по в. ч. гр. д. № 450/2020 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е оставена без разглеждане частната му жалба вх. № 6460/01/09.2020 г. против разпореждане № 260034/19.08.2020 г. по гр. д. 60/2020 г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което е оставена без движение частната жалба на П. Ж. П. против разпореждането на съда от 5.08.2020 г., като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима - постъпила е в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на производството и подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да остави без разглеждане жалбата, въззивният съд е приел, че с обжалваното разпореждане на окръжния съд № 260034 от 19.08.2020 г. се оставя без движение частната въззивна жалба на П. с вх. № 260265/17.08.2020 г. против постановеното разпореждане от 05.08.2020 г., за оставяне на исковата молба без движение, за отстраняване от жалбоподателя на посочена нередовност (внасяне на ДТ в размер на 15 лв. по сметка на Апелативен съд - Пловдив), поради което същото не прегражда по-нататъшното развитие на делото, като не е предвидена изрично и възможност за обжалване на разпореждане от този вид. Посочил е, че не са налице предпоставките на чл. 274, ал. 1 ГПК, поради което частната жалба с вх. № 6460/01.09.2020 г. се явява недопустима и е прекратил производството по делото. Обжалваното определение е правилно. Тези изводи са съответни на данните по делото - за частната жалба от 17.08.2020 г., жалбоподателят не е внесъл указаната му държавна такса, нито е поискал да бъде освободен от заплащането й. Такова искане е направил по-късно и е освободен от внасяне на държавна такса по сега разглежданата частна жалба. Освен това, видно от частните жалби и уточненията към тях, оплакванията на жалбоподателя са срещу разпореждането на първоинстанционния съд за оставяне на исковата му молба без движение, който акт не подлежи на обжалване, защото не е преграждащ за производството – Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г., ОСГК на ВКС. Тези оплаквания са преждевременни – жалбоподателят - ищец може да ги наведе с жалба, ако и едва след като исковата му молба бъде върната като нередовна. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IV г. о.