Определение № 1894 от 18.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 2709/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 7074/15.04.2025 г., подадена от касатора “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК[ЕИК], с искане за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 1106/09.04.2025 г. в частта за разноските, като се отмени или при условията на евентуалност намали присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ответника по касация “ФЕРМА Д.” ЕООД, ЕИК[ЕИК]. В молбата се поддържа тезата за недоказаност на уговорено, съответно заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на насрещната страна в касационното производство. Изтъква се, че по делото не е представен договор за адвокатския хонорар, а фактурата не може да служи за доказателство за извършено плащане на стопанската операция. От платежното нареждане не може да се направи еднозначен извод за извършването на реален разход пред ВКС, предвид посоченото основание – хонорар пред апелативния съд. При условията на евентуалност, ако се приеме същият за уговорен и платен, се заявява възражение за неговата прекомерност. Изтъква се, че адвокатското възнаграждение на насрещната страна надвишава минималния размер по чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, възлизащ на 30 862,14 лева без ДДС или 37 034,57 лева с ДДС. При недопуснато касационно обжалване на въззивното решение е отпаднала нуждата от последващи процесуални действия на адвокатите на ответника по касация, в която хипотеза съгласно чл. 9, ал. 3 от същата наредба хонорарът по двата иска е в общ размер на 23 146,61 лева без ДДС или 27 775,93 лева с ДДС. Излагат се доводи, че така изчисленото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено наполовина, тъй като процесуалната защита на насрещната страна е осъществена от двама адвокати, а тя има право на разноски само за един. Претендира се да бъде изменено определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските, като бъде отхвърлено искането на “ФЕРМА Д.” ЕООД за присъждането на такива, евентуално присъдените да бъдат намалени. В дадения срок насрещната страна “ФЕРМА Д.” ЕООД оспорва искането като неоснователно. Развива подробно съображения за обосноваване договарянето и плащането на претендираното адвокатско възнаграждение за пред ВКС, както и за липса на предпоставки за намаляването му поради прекомерност. Доказателствата, приложени към отговора на молбата, не се вземат предвид, тъй като са представени след проведеното закрито заседание в производството по чл. 288 ГПК. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, намира следното: Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна и в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. С определение № 1106/09.04.2025 г. по т.д. № 2709/2024 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., не е допуснато касационно обжалване на решение № 601/16.10.2024 г. по в.т.д. № 544/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, 11 състав, и дружеството касатор “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД е осъдено да заплати на “ФЕРМА Д.” ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 58 315,17 лева. В мотивите на определението е прието, че същите следва да бъдат присъдени предвид недопускане на въззивното решение до касационен контрол и с оглед представените доказателства за плащането на адвокатския хонорар по банков път. Не могат да бъдат възприети изложените в молбата по чл. 248 ГПК аргументи за недоказване извършването от “ФЕРМА Д.” ЕООД на разноски за адвокатско възнаграждение. Към списъка по чл. 80 ГПК са приложени от страната фактура № 156/13.11.2024 г., издадена от адв. Н. П. и платежно нареждане от 08.11.2024 г., които представляват достатъчно доказателство за уговореното и платено по банков път адвокатско възнаграждение на страната. С оглед датата на постановеното въззивно решение от 16.10.2024 г., касационната жалба на застрахователя от 23.10.2024 г. и отговора на жалбата, подаден от “ФЕРМА Д.” ЕООД на 13.11.2024 г., неоснователни остават доводите на касатора, че не било ясно, че плащането касае адвокатския хонорар за процесуално представителство в касационното производство. Следва да бъде разгледано направеното от касатора възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Като съобразява фактическата и правна сложност на делото, извършените от неговия процесуален представител действия – депозиране на отговор на касационната жалба и на изложението на основанията за допускане на касационна проверка по поставени въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т.3 ГПК, без явяване в открито съдебно заседание, както и че Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, към която препраща чл. 78, ал.5 ГПК вр. с чл. 36 ЗА, не съответства на правото на ЕС, съгласно даденото тълкуване в решение по дело С-438/22 на СЕС, настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение на ответника по касация следва да бъде намалено. Размерите на адвокатските хонорари, посочени в наредбата, могат да служат единствено като ориентир и не са обвързващи за съда. Същите, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от решаващия състав с оглед вида на спора, интереса, извършените от адвоката процесуални действия и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (така в определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. 1908/2022 г. на ВКС, ТК, I т.о.). С оглед на горното и при спазване на принципа на диспозитивното начало в процеса по чл. 6 ГПК, адвокатското възнаграждение на ответника по касация следва да бъде намалено до размер от 27 775,93 лева с ДДС. Не кореспондира с данните в касационното производство тезата на касатора, че доколкото ищцовото дружество е защитавано в процеса от двама адвокати, то уговореният адвокатски хонорар следва да бъде намален наполовина. В случая отговорът на касационната жалба е подаден и подписан само чрез адв. Н. П., поради което сочената в молбата хипотеза не е налице. По тези съображения настоящият състав намира, че определението по чл. 288 ГПК следва да бъде изменено в частта за разноските, като бъде намалено присъденото в полза на ответника по касация възнаграждение за адвокат от 58 315,17 лева на 27 775,93 лева с ДДС, а за горницата над тази сума искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,