Определение № 12409 от 18.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10707/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от областния управител на област Добрич, приподписана от юрк. Борисова, против определение № 1962 от 17.10.2024г., постановено по адм. дело № 494/2024г. по описа на Административен съд Добрич. В частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се твърди, че не е налице хипотезата на чл. 159, т. 7 АПК за прекратяване на съдебното производство. Поддържа се, че изводите на съда се основават на неправилно тълкуване на сочената разпоредба без да е съобразено, че двете дела са с различни правни основания. Направено е искане за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на Административен съд Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Добрички общински съвет, представляван от председателя Г. К., чрез пълномощник адв. Д. Чимширова, в срока по чл. 232 АПК представя писмено възражение, в което развива подробни съображения за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Добрич е образувано по жалба, подадена от областния управител на област Добрич, срещу решение № 203 по Протокол № 15 от заседание на Добрички общински съвет, проведено на 04.09.2024г. Жалбата е подадена на основание чл. 45, ал. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). С обжалваното определение № 1962 от 17.10.2024г. съставът на Административен съд Добрич е оставил без разглеждане жалбата на областния управител на област Добрич срещу решение № 203 по Протокол № 15 от заседание на Добрички общински съвет, проведено на 04.09.2024г., и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 7 АПК, като е приел, че пред същия съд вече има образувано дело по жалба на областния управител на област Добрич срещу същия акт на Добрички общински съвет. Обжалваното определение е правилно. След извършена служебна справка в съдебно-деловодната система на съда решаващият състав точно е установил, че пред Административен съд Добрич има висящо адм. дело № 462/2024г., образувано по жалба на областния управител на област Добрич, подадена на основание чл. 32, ал. 1, изр. първо от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС), срещу решение № 203 по Протокол № 15 от заседание на Добрички общински съвет, проведено на 04.09.2024г. Решение № 203 по Протокол № 15 от заседание на Добрички общински съвет, проведено на 04.09.2024г., е прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 6 и 20 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 30, ал. 3, 4 и 5 и ал. 6 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС). С решението е одобрено предложението на кмета на община Добричка за произвеждане на местен референдум на територията на община Добричка за отговор с „да“ или „не“ на въпроса: „ПРОТИВ ли сте определяне на територии за изграждане на ветроенергийни източници на енергия в община Добричка чрез разрешение за изменение и одобряване на устройствени планове от Общински съвет и кмета на общината?“ и е определената датата 27.10.2024г. (неделя) за произвеждане на местния референдум. Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗПУГДВМС решението на общинския съвет, с което се произнася по искането за произвеждане на местен референдум, може да се обжалва от лицата по чл. 27, ал. 1, 2 и 3 или от съответния областен управител пред съответния административен съд в 7-дневен срок от обявяване на решението. Административният съд разглежда жалбата в тричленен състав. Решението на съда е окончателно. В случая областният управител на област Добрич е подал две жалби пред Административен съд Добрич срещу решение № 203/04.09.2024г. на Добрички общински съвет, веднъж на основание специалната норма на чл. 32, ал. 1, изр. първо ЗПУГДВМС, а следва това - на основание чл. 45, ал. 8 във вр. с ал. 4 ЗМСМА, които разпоредби му възлагат общо правомощие да упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети. При това се явява законосъобразен изводът на решаващия съд, че е налице субективен и обективен идентитет на двете дела. Неоснователно в тази връзка се поддържа в частната жалба, че дори и да се приеме идентичност на предмета и страните, двете производства се развиват по различен процесуален ред, т.е. налице са две различни правни основания за обжалване. В хипотезата на чл. 159, т. 7 АПК основание за прекратяване на съдебното производство е наличие на образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание. Под „същото основание“ се имат предвид основанията за оспорване по чл. 146 АПК. Но разпоредбата на чл. 168 АПК задължава съда да извърши проверка за законосъобразност на акта на всички основания по чл. 146 АПК, поради което не може да се приеме, че основанията на двете дела са различни. В случая предмет на съдебен контрол и по двете дела е един и същи административен акт - Решение № 203 по Протокол № 15 от заседание на Добрички общински съвет, проведено на 04.09.2024г., и по силата на чл. 168 АПК съдът е длъжен да извърши цялостна проверка на акта, дори и ако основанията не са посочени от оспорващия. Пред Административен съд Добрич са образувани две дела (адм. дело № 462 и адм. дело № 494), по които страни са областният управител на област Добрич и Добрички общински съвет, и чието основание (предмет) на разглеждане е законосъобразността на Решение № 203/04.09.2024г. на Добрички общински съвет. Съставът на Административен съд Добрич законосъобразно е прекратил образуваното пред него съдебно производство по адм. дело № 494/2024г., след като е установил идентичност между страните и основанието на делото със страните и основанието на по-рано заведеното пред същия съд адм. дело № 462/2024г. В допълнение следва да се посочи, че предмет на оспорване и по двете дела е решение на Добрички общински съвет за произвеждане на местен референдум, постановено на основание чл. 30 и 33 ЗПУГДВМС. Този акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по силата на чл. 32, ал. 1 ЗПУГДВМС. Правната регламентация относно приемане и обжалване на решения на общинския съвет, взети по реда на ЗПУГДВМС, е специална по отношение на правилата за оспорване на административните актове по АПК и по ЗМСМА. С нормата на чл. 32, ал. 1, изр. първо ЗПУГДВМС е признато правото на областния управител да обжалва решението на общинския съвет по искането за произвеждане на местен референдум, което е различно от общото му правомощие да упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети по чл. 45, ал. 4 ЗМСМА. Съобразно § 2 от ПЗР на ЗПУГДВМС, за всички неуредени в закона въпроси относно произвеждането на национален и местен референдум се прилагат съответните разпоредби на Изборния кодекс (ИК). Следователно законодателят е придал характер на изборни правоотношения на отношенията, уредени в ЗПУГДВМС, като с по-кратките срокове на оспорване и едноинстанционността на съдебния контрол е целял бързина и процесуална икономия за приключването на производствата, свързани с искания за произвеждане на местен референдум. Този специален процесуален ред изключва упражняването от страна на областния управител на общите му правомощия по чл. 45, ал. 4 и 8 ЗМСМА за контрол върху актовете на общинските съвети. По изложените съображения, като е оставил без разглеждане жалбата на областния управител на област Добрич против решение № 203/04.09.2024г. на Добрички общински съвет и е прекратил съдебното производство на основание чл. 159, т. 7 АПК, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,