Определение № 62 от 15.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4220/2015 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Постъпила е молба от Ю. А. Т. с искане за допълване на постановеното по делото определение №.984/29.10.2015г. по чл.288 ГПК в частта за разноските. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по направеното искане за пресъждане на разноски в размер на 1298лв. за адвокатски хонорар за подаден отговор на касационната жалба. Моли се за пресъждането им. Ответната страна Ш. Р. П. не взема становище. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното: Молбата по чл.248 ал.1 пр.1 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Във връзка с подадената от Ш. П. касационна жалба срещу въззивното решение ищецът Ю. Т. е подал отговор - за което е упълномощил адвокат и е платил 1298лв. разноски по приложен по делото договор за правна помощ. Направил е и искане за присъждане на така направените разноски. При тези обстоятелства следва да се приеме, че е налице искане за пресъждане на разноски, по което съдът е пропуснал да се произнесе с определението си по чл.288 ГПК – и да го уважи, предвид недопускането до касация на подадената жалба. Поради това молбата за допълване е основателна и направените разноски трябва да бъдат пресъдени. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 ГПК, съдът