Определение № 415 от 16.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2377/2015 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2 изр. първо ГПК. Образувано е по частната жалба на В. Н. К. и Х. Х. К. – двамата от [населено място], срещу определение № 4705 от 17 февруари 2015 г., постановено по гр.д. № 312 по описа на Софийски градски съд за 2015 г., с което е оставено без разглеждане като просрочено подаденото от тях възражение по чл. 423 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 29723 по описа на районния съд в гр. София за 2014 г. С частната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като не са изложени мотиви за достатъчно убедителни писмени доказателства, сочещи недопустимост на възражението по чл. 423 ГПК. Сочат се и съображения за това кои са новите доказателства или нови обстоятелства, касаещи конкретното правоотношение с кредитора. Частната жалба е неоснователна. В. съд правилно е приел, че най-ранният безспорно установен момент на узнаване на заповедта за изпълнение от двамата длъжници е 16 октомври 2014 г., когато те лично са депозирали възражения по чл. 414 ГПК срещу същата. Следователно едномесечния срок по чл. 423, ал. 1 ГПК е започнал да тече от посочената дата на узнаване на заповедта за изпълнение, като от този момент длъжниците са можели да се запознаят с цялото заповедно производство и да релевират някое от основанията по чл. 423, ал. 1 ГПК. Те са сторили това дванадесет дни след изтичането на законоустановения срок, а именно на 28 ноември 2014 г., поради което следва да понесат неблагоприятните последици от процесуалното си бездействие. Отделно от посоченото по правилността на обжалваното определение, твърденията в частната жалба за наличие на нови обстоятелства са без значение за настоящото производство, тъй като посочените твърдения са във връзка с евентуален установителен иск с правно основание чл. 424, ал. 1 ГПК, какъвто не е предявяван. Предмет на обсъждане по настоящето дело е само правилността на преценката на въззивния съд дали възражението, депозирано по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК, е подадено в срок. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.