Определение № 2424 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1694/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от П. К. И. срещу Определение №3928 от 30.01.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело №1089/2026 г. С определението е оставено без уважение искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №1628113 от 07.01.2026 г. издадена от старши полицай в 06 Районно управление (РУ) на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“. Частният жалбоподател - П. К. И. счита, че определението е неправилно. Излага, че съдът неправилно е приел, че за да се спре предварителното изпълнение на заповедта следва да са налице нови обстоятелства. Дори и да се приеме обратното, нови обстоятелства са налице, тъй като за жалбоподателя не е съществувала възможност да ги посочи в по-ранен етап. Надлежно е доказал наличието на вреда, като е представил трудов договор и служебна бележка, удостоверяваща, че заема длъжността „куриер“ и към момента на депозиране на жалбата. Предвид обстоятелството, че изкарва прехраната си чрез упланление на моторно превозно средство (МПС), то отнемането на СУМПС ще му причини значителна или трудно поправима вреда. Няма да е в състояние да изпълнява трудовите си задължения и за него ще настъпи прекратяване на трудовото правоотношение и имуществени вреди, изразяващи се в загуба на трудово възнаграждение. Предвид изложеното, прави искане определението да бъде отменено и да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ. Ответникът – старши полицай в 06 Районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение АССГ е оставил без уважение искането на П. К. И. за спиране на предварително изпълнение на Заповед №1628113 от 07.01.2026 г. издадена от старши поицай в 06 РУ на СДВР, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. За да постанови определението си съдът е анализирал разпоредбите на чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Посочил е, че жалбоподателят не е изложил нови обстоятелства, които не са били известни към датата на издаване на процесната заповед за прилагане на ПАМ. Посочил е също, че всяко принудително изпълнение на административен акт от страна на администрацията причинява неудобства и засяга правната сфера на неговия адресат. Принудата обаче не е самоцелна, а се упражнява с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения – чл. 171 ЗДвП. Предвид изложеното съдът е счел, че искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ е неоснователно и го е оставил без уважение. Определението е правилно. Оспорената Заповед №1628113 от 07.01.2026 г. издадена от старши поицай в 06 РУ на СДВР, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Безспорно е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно е също, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен ефект. Какви са били мотивите му за изключението от установения общ принцип на суспензивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Законодателят е оценил прилагането на процесната ПАМ като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права. Фактите, които жалбоподателят излага като противопоставими, следва да са със същата степен на значимост. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. По делото не се спори, а и от представените в първоинстанционното производство решения доказателства, се установяват твърденията на И., а именно, че работи по трудов договор в „Делта Диджитал“ ЕООД на длъжност „куриер“, считано от 11.12.2025 г. Тези твърдения, сами по себе си, не обосновават автоматично наличието на значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение на заповедта. В случая на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността му да осъществява задълженията си по сключения от него трудов договор, респективно – да получава заплащане за това, но тази вреда не може да бъде квалифицирана значителна или трудно поправима по смисъла вложен от законодателя. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Дори да се приеме, че личният интерес на жалбоподателя е накърнен, поради невъзможността му да използва моторно превозно средство при изпълнение на служебните му задължения, по делото не се установява това накърняване да е в резултат на нови обстоятелства, каквото е изричното изискване на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, за да се спре изпълнението на акта. Определението не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение