Определение № 3979 от 14.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3087/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл. 60, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията) срещу Определение №2241 от 21.01.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело №657/2025 г. С определението съдът е отменил разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед №6279 от 11.12.2024 г. на председателя на КЗП. Частният жалбоподател – председателят на КЗП счита, че определението е неправилно. Излага, че защитата на потребителите, прогласена в Конституцията на Република България, като икономически по-слабата, юридически неподготвена страна във възникващите правоотношения с търговците, особено на настоящите и потенциални кредитополучатели, обосновава интереса като обществен. За неоснователни счита изложените от съдебния състав мотиви относно наличието на противопоставим интерес на жалбоподателя. Ирелевантно за законосъобразността на разпореждането е твърдението на дружеството, че предварителното изпълнение ще му причини вреди. Възможното, евентуалното предявяване на искове от длъжници по вече сключени договори не може да се противопоставя на обществения интерес от предварителното изпълнение на издадената от председателя на КЗП заповед. Именно допуснатото предварително изпълнение на административния акт създава търсената защита и гаранция за предоставянето на ясна, недвусмислена и прозрачна информация за условията на договора за потребителски кредит. Осигуреното, прикрито допълнително възнаграждение за гаранта е в значителен размер, поради което води не само до неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение, но е и в противоречие с интересите на обществото. Не всички влизащи в заемно правоотношение потребители са с вече влошено икономическо положение, поради което предоставената от страна на кредитора невярна и подвеждаща съществена за адресата информация, за действителния размер на общите разходи по кредита, е в състояние да засегне сериозно финансовата им стабилност. Видно от атакуваното разпореждане за предварително изпълнение, органът е изложил мотиви за значимостта на засегнатия според него в конкретния случай интерес. Формираните от органа мотиви са в съответствие с една от основните цели на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), прогласена в разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 3 ЗЗП, а именно: осигуряване правото на защита на икономическите интереси на потребителите при придобиване на стоки и услуги при нелоялни търговски практики. При постановяване на разпореждането органът е акцентирал върху последиците от нанесените на кредитополучателите неимуществени вреди, които са в състояние да засегнат живота и здравето им. С допуснатото предварително изпълнение на акта се препятства обвързването на все по-голям брой уязвими потребители със „скрити“ задължения по договорите за потребителски кредит, които дори надхвърлят размера на отпуснатата сума. По посочените и по подробно изложени в частната жалба съображения, прави искане определението да бъде отменено. Ответникът – „Кредирект“ ЕООД, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Прави искане жалбата да бъде отхвърлена, а определението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови определението си съдът е посочил, че със Заповед №6279 от 11.12.2024 г. на председателя на КЗП на „Кредирект“ ЕООД е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. първо ЗЗП, а именно – да предоставя чрез Стандартния европейски формуляр невярна преддоговорна информация на потребителя за размера на ГПР и общите разходи по кредите. В заповедта е включено и оспореното разпореждане за допускане на предварителното й изпълнение. Съдът е посочил, че за да допусне предварително изпълнение на заповедта административният орган е изложил мотиви, съгласно които потребителите на „бързи кредити“ се разделят на две групи, като в първата попадали хора, които се нуждаят спешно от финансов ресурс за покриване на неотложни и текущи нужди до заплата, както и потребители с лоша кредитна история поради несигурност или нерегулярност на техните доходи, поради което не биха могли да се възползват от банкови институции. Посочил е, че се касае за хора в неблагоприятна житейска ситуация, за които всеки лев е важен, и за тези хора е особено важно да не се опорочава преценката им за икономическите последствия от сделката. При така установеното съдът е приел, че изложените от органа мотиви не покриват изискването на закона за посочване на убедителни конкретни факти и обстоятелства за наличието на една или няколко от предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, включително ясното и пълното им мотивиране от страна на административния орган. Съдът е счел мотивите на органа за необосновани и абстрактни. Посочил е, че причините потребителите да прибягват до ползването на услугите на дружества, предлагащи „бързи кредити“ са икономически и житейски, като не би могло да се приеме, че твърдяната в заповедта нелоялна търговска практика е причина за влошената икономическа или житейска ситуация, в която вече са изпаднали дадени потребители. Счел е, че изложените от органа мотиви биха били относими при разглеждане на материалната законосъобразност на горепосочената заповед по същество. АССГ е счел, че е налице противопоставим интерес на дружеството, който е от степен на защитените с нормата на чл. 60 ал. 1 АПК, а именно от предварителното изпълнение на процесната ПАМ за него биха настъпили вреди, предвид необходимостта от предоговаряне на вече сключени договори и промени в условията им. Вследствие на това и предвид допуснатото предварително изпълнение, без да е формирана сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение, е възможно да се стигне до предявяване на искове срещу дружеството от кредитополучатели по договорите. По никакъв начин не е обосновавана необходимостта от незабавно изпълнение на приложената принудителна административна мярка, която не е влязла в законна сила, като с допуснатото предварително изпълнение биха се засегнали в по-голяма степен от необходимото правата и законните интереси на адресата. Евентуалното наличие на вреди за обществото е в пряка зависимост от законосъобразността на приложената ПАМ, която към момента не е установена, поради което не е аргумент за постановяване на предварителното й изпълнение. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или, ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Предварителното изпълнение е изключение от правилото, че на изпълнение подлежат само влезлите в сила административни актове. Като всяко изключение то се прилага при стриктно, ограничително тълкуване на разрешаващата го правна норма. Допускането на предварително изпълнение на невлязъл в сила административен акт е изключение от правилото, поради което изцяло в тежест на органа, който допуска това изпълнение е да мотивира, конкретно да обоснове и да установи при условията на пълно доказване наличието на предпоставките за това. Органът е този, който трябва надлежно да докаже, че употребените от него понятия са изпълнени със съдържание - конкретно, ясно и съответно на смисъла, който законодателят е вложил в тях. Без доказването на тези релевантни факти и обстоятелства, актът не би могъл да отговаря на изискванията за законосъобразност, съдът не би могъл да изпълни задължението си да извърши проверка за законосъобразност, а засегнатите от акта лица не биха могли да упражнят ефективно правото си на защита. В случая, в диспозитива на оспореното разпореждане, административният орган е посочил две предпоставки, а именно - че допуска предварителното изпълнение на акта, с цел да се защитят животът и здравето на гражданите, както и за да се защитят особено важни обществени интереси. По отношение на първата въведена от органа предпоставка – защита на живота и здравето на гражданите, анализът на така цитирания диспозитив води до извод, че административният орган се е позовал на основание, което не кореспондира точно с нормативно регламентираното такова в чл. 60, ал. 1 АПК, където е посочено, че предварително изпълнение се допуска с цел да се осигури, а не да се защити, животът и здравето на гражданите. Наред с това мотивите на административния орган, послужили за постановяване на обжалваното разпореждане, не обосновават конкретна необходимост от осигуряване на живота и здравето на гражданите. Декларативното посочване в разпореждането, че е „ноторно известен факт, че в човешката история не са един или два случаите на хора, достигнали до крайното решение за самоубийство поради огромната си заддъжнялост“ не може да обоснове предпоставките за допускане на предварително изпълнение на посоченото основание по смисъла на закона. То не е обвързано с конкретно установената нелоялна търговска практика и с конкретното поведение на търговеца, на който е забранено да я използва. Възможността посочената в заповедта нелоялна търговска практика да доведе до „затъналия в дългове длъжник до самоубийство от безизходица“ е обвързана от издателя на разпореждането единствено с непосочено в диспозитива му правно основание – нанасянето на трудно поправими вреди. От страна на административния орган не са изложени конкретни и логически обосновани твърдения, от които да се изведе обоснован извод, че предварителното изпълнение на твърдяната нелоялна търговска практика се допуска за да се осигури животът и здравето на гражданите, което обстоятелство предполага допускане на предварително изпълнение на административния акт. Не е посочена, обоснована и доказана връзката между конкретна практика и сочените последици за потребителите. С оглед на това, мотивите на органа се явяват общи, условни и абстрактни и недостатъчни да обосноват допускането на предварително изпълнение на заповедта на това основание. По отношение на втората, въведена от органа нормативно изискуема предпоставка – защита на особено важни обществени интереси, същите не са посочени и анализирани в мотивите на оспорения акт. Мотивите на органа се свеждат до твърдения за увреждане на икономическите интереси на потребителите и затрудненото им финансово състояние. В разпореждането обаче не е посочено и обосновано, защо издателят на акта е достигнал до извод, че в случая икономическите интереси на клиентите на дружеството попадат в хипотезата на особено важни обществени интереси. Липсват данни какъв е броят на потребителите на услугите на дружеството и колко са лицата са засегнати по неблагоприятен начин от посочената в заповедта нелоялна търговска практика. В тежест на административния орган е да дефинира конкретния интерес, който ще закриля и да обоснове и докаже, че той е особено важен във всеки случай на допускане на предварително изпълнение, което в случая не е сторено. В съответствие с горните доводи, обоснован се явява изводът на първоинстанционния административен съд, че обжалваното разпореждане за допускане на предварително изпълнение е незаконосъобразно, доколкото административният орган не е изложил конкретни и достатъчно обосновани мотиви, нито е доказал наличието на сочените нормативно изискуеми предпоставки за допускането му. Аргументите на жалбоподателя, свързани с въпроси по съществото на спора, са неотносими при преценка законосъобразността на оспорения съдебен акт, доколкото не обуславят различна оценка на основанията за предварително изпълнение. По изложените съображения, доводите на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение са неоснователни и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд