Определение № 912 от 06.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12191/2024 г.

Производството е по чл. 229 във вр. с чл. 60, ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) срещу Определение № 25425 от 29.11.2024 г. на Административен съд – София-град по адм.д. № 11876/2024 г. С обжалването определение съдът отменя разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 5129 от 13.11.2024 г. на председателя на КЗП за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) спрямо "Зи-метрикс" АД – забрана за използване на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал.1 вр. чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) – да задължава кредитополучателите при упражняване на правото на отказ от сключения договор и при предсрочно погасяване на кредита да заплатят възнаграждението за допълнителни услуги (предоставена гаранция) в пълен размер, което противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно. Намира, за неправилни изводите на съда, че допуснатото предварително изпълнение е мотивирано с необосновани, абстрактни и условни мотиви. Сочи, че дейността, която извършва търговеца е строго регламентирана и регулирана и това е индиция за наличието на засегнат от тази дейност обществен и държавен интерес, поради което е ирелевантен доводът на дружеството, че изпълнението ще му причини вреди. Счита, че доколкото потребители на услугата, предоставяна от търговеца са лица, които не разполагат със средства за водене на съдебни дела за защита на интересите им, то използваната нелоялна търговска практика ги ощетява и обременява още повече, а приложената ПАМ ги защитава и създава гаранция за ясни и прозрачни условия за сключване на договора за кредит. Счита за доказано, че нелоялната търговска практика влошава финансовото състояние на потребителите и създава реален риск за житейската им стабилност и сигурност, поради което счита че е доказан особено важния обществения интерес, за защита на който е допусната предварително изпълнение. Частният жалбаподател се представлява от юрисконсулт Я. Стоянова. Ответникът "Зи-метрикс" АД оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Обоснова правилност на обжалваното определение и иска същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред Административния съд София-град е образувано по жалба на "Зи-метрикс" АД срещу Заповед № 5129 от 13.11.2024 г. на председателя на КЗП, с която на дружеството е забранено използването на нелоялна заблуждаваща търговска практика - по смисъла на чл. 68г, ал.1 вр. чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) – да задължава кредитополучателите при упражняване на правото на отказ от сключения договор и при предсрочно погасяване на кредита да заплатят възнаграждението за допълнителни услуги (предоставена гаранция) в пълен размер, което противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност. В заповедта е включено разпореждане за допускане на предварително изпълнение на основание чл. 60, ал. 1 АПК с цел да бъдат защитени животът и здравето на гражданите, както и особено важни обществени интереси. Административният орган приема, че търговска практика уврежда икономическите интереси на потребителите и незабавното й прекратяване е абсолютно наложително, тъй като за една част от потребителите предоставените средства са необходими за покриване на най-неотложните и текущи нужди; за друга част необходимостта е продиктувана от липса на възможност по някаква обективна причина да получат кредит от банкова институция. Според органа тези хора са поставени в неблагоприятна житейска ситуация и търговското поведение на дружеството допълнително застрашава тяхното нормално човешко съществуване, като с несвоевременното предоставяне на съществена за избора на потребителя информация кредиторът го препятства, при сравняване на различните пазарни предложения, да вземе информирано решение за сключване на сделката. Засегнатато дружество оспорва пред съда разпореждането за допуснато от органа предварително изпълнение на приложената ПАМ и иска същото да бъде отменено. Съдът отменя разпореждането по чл. 60 АПК с обжалваното определение като посочва, че хипотезите при които може да се допусне предварително изпълнение на невлязъл в сила административен акт съгласно чл. 60 АПК са посочени алтернативно и дори наличието на само една от тях е достатъчна да обоснове изпълнението, а тежестта за мотивиране и доказване тежи върху административния орган. Счита, че в конкретния случай административният орган не е изпълнил задължението да мотивира ясно, точно и конкретно засегнатите интереси, изложените мотиви са необосновани, условни и абстрактни, поради което че не са доказани предпоставките за допускане на предварителни изпълнение на заповедта и отменя разпореждането за това. Определението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК съдържа възможност органът да разпореди предварително изпълнение на издадения от него административен акт, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. Предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт във всички случаи сериозно въздейства върху правната сфера на адресата, доколкото придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Това изпълнение винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да бъде причинена вреда на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Затова в тежест на административния орган е да посочи наличието на една или няколко от лимитативно и алтернативно изброените в разпоредбата предпоставки, обосноваващи необходимостта от допускане на предварително изпълнение на административния акт, а след това и да я докаже. В случая председателят на КЗП приема в оспореното разпореждането, че търговската практика на дружеството уврежда сериозно икономическите интереси на потребителите, а също и че потребителските интереси са важни обществени интереси, които следва да бъдат защитени. Обосновава разпореждането си и с това, че установената нелоялна търговска практика има за цел да заобикаля разпоредбите на Закона за защита на потребителите. Предварителното изпълнение, като изключение от правилото, че на изпълнение подлежат само влезлите в сила административни актове, се прилага при стриктно, ограничително тълкуване на правната норма. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е изложил ясни и конкретни мотиви за необходимостта от предварително изпълнение в съответствие с изискванията на чл. 60, ал. 1 и 2 АПК. Посочени са две независими една от друга предпоставки, първо – защита на живота и здравето на гражданите и второ – защита на особено важен държавен интерес, без същият да е посочен изрично. Изложените мотиви, въпреки че действително са общи и условни, могат да се отнесат само до предпоставката – защита на живота и здравето на гражданите. Съгласно чл. 60, ал.2 АПК разпореждането за допускане на предварително изпълнение се мотивира. Мотивите следва да са обосновани, логични и доказани с конкретни факти. Доколкото се забранява търговска практика на конкретно дружество, то следва да има данни колко потребители има на конкретна услуга средно на месец, какъв процент и/или брой от тях са засегнати по неблагоприятния начин, който сочи органът „безкрайна въртележка на бързи кредити“ и огромна задлъжнялост, мотивираща суицидни кризи и/или действия. Доколкото нито има такива данни в мотивите на разпореждането, нито са представени доказателства за това, не може да се прецени нито наличието, нито мащаба за сочена заплаха за живота и здравето на гражданите, още по-малко е обоснована и доказана връзката между конкретна практика и сочените последици за потребителите. В този смисъл мотивите на органа правилно са преценени като общи, условни и абстрактни, недостатъчни да обосноват допускането на предварително изпълнение на заповедта на това основания. Мотиви за защита на особено важен обществен интерес не са изложени въобще. Преди всичко конкретния обществен интерес трябва да бъде посочен изрично, а след това са се обоснове и докаже неговата особена важност, като съществена негова характеристика. Неоснователен в тази връзка е доводът на частния жалбоподател, че поради строгата регламентация и регулация на обществените отношения в сферата на потреблението и в частност на кредитирането, то е налице защитим особено важен обществен интерес. Ако беше така, то самият законодател щеше да предвиди предварително изпълнение на актовете по Закона за защита на потребителите, но след като такава регламентация не е налице, то административният орган във всеки случай на допускане на предварително изпълнение следва да дефинира конкретния интерес, който ще закриля чрез него и да обоснове и докаже, че той е особено важен. Не е достатъчна индицията за това и то посочена едва в частната жалба пред касационна инстанция. Предвид изложеното правилен е изводът на АССГ, че обжалваното разпореждане за допускане на предварително изпълнение е незаконосъобразно, тъй като органът не го е мотивирал достатъчно конкретно и не е доказал наличието на сочените предпоставки за допускането му. Определянето на посочената търговска практика като изключително увреждаща икономическите интереси на потребителите не изпълва съдържанието на посоченото основание по чл. 60, ал. 1 АПК, тъй като мотивите на органа са относими към защитимата от закона цел, за която е издадена самата заповед. В тази връзка доводите на частния жалбоподател касаят въпроси по съществото на спора, поради което са неотносими към основанието за допускане на предварително изпълнение на административния акт. Като е отменил обжалваното разпореждане, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд