Определение № 1920 от 08.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2099/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца „Юробанк България“ АД срещу решение № 863 от 23.06.2023 г. по т.д. № 1987/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която са потвърдени решение № 18 от 30.07.2020 г. по т.д. № 26/2020 г. по описа на Видински окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Юробанк България“ АД против Зорница Т. Т. и Г. Л. Т. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, и решение № 65А от 22.10.2020 г. по т.д. № 26/2020 г. по описа на Видински окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на ищеца за допълване на решение № 18 от 30.07.2020 г. по т.д. № 26/2020 г. по описа на Видински окръжен съд на основание чл. 250 от ГПК, и са присъдени разноски по делото. При извършена служебна проверка съдът констатира, че в диспозитива на обжалваното решение № 863 от 23.06.2023 г. по т.д. № 1987/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, е записано, че решение № 18 от 30.07.2020 г. по т.д. № 26/2020 г. по описа на Видински окръжен съд, се потвърждава в останалата обжалвана част, извън отменената за сумата 2439,08 швейцарски франка - главница, или в частта, с която са отхвърлени предявените от „Юробанк България“ АД против Зорница Т. Т. и Г. Л. Т. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за установяване, че съществуват вземанията на „Юробанк България“ АД, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 2941- РЗ от 06.10.2017 г. по ч. гр.д. № 2941/2017 г. по опис на Районен съд – Видин, за горницата над сумата 2439,08 швейцарски франка до пълния претендиран размер на главницата от сумата 58 578,88 швейцарски франка; за сумата 1469,18 швейцарски франка - банкови такси за периода от 20.06.2014 г. до 01.10.2017 г., и за сумата от 489,60 лева нотариални такси за периода от 25.08.2017 г. до 01.10.2017 г. В мотивите на съдебния акт въззивният съд е приел изрично, че претенцията, в частта й за претендирани и заплатени от ищеца нотариални такси, е частично основателна за сумата 240 лв. Горепосоченото несъответствие между мотиви на съдебния акт и диспозитив на същия следва да бъде отстранено от постановилият съдебния акт съд по реда на чл. 247 ГПК. Производството по чл. 247 ГПК предхожда развитието на касационното производството по подадената срещу решението касационна жалба, поради което настоящото производство следва да бъде прекратено и делото върнато на САС за провеждане на производство по чл. 247 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение