Определение № 577 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12278/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Хипер врати“ ЕООД, ЕИК 202575635, подадена чрез адв. Тодоров срещу Определение № 4322 от 05.11.2025 г. постановено по адм.д. № 880/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. С обжалваното определение е отхвърлено искането на частния жалбоподател за изменение на Определение № 3685 от 19.09.2025 г. постановено по същото дело в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Иска се същото да бъде отменено. Ответникът по частната жалба – Кмета на Община Николаево в писмено становище изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба, направените в нея оплаквания и провери изцяло оспорения съдебен акт, приема следното: С Определение № 3685 от 19.09.2025 г. постановено по адм.д. № 880/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора е оставена без разглеждане, като недопустима, жалбата на „Хипер врати“ ЕООД против писмо с изх. № 12-00-134-1/ 29.07.2025г. на Кмета на Община Николаево за отказ за издаване на Акт за установяване на задължения за местен данък и такса битови отпадъци по подаденото от „Хипер врати“ ЕООД искане вх. № 12-00-134/ 04.07.2025г. и е прекратено производството по делото. Със същото определение е оставено без уважение искането на „Хипер врати“ ЕООД за присъждане на разноски, поради липса на основание за ангажиране отговорността на Община Николаево за направените от жалбоподателя разноски при прекратяване производството по делото в хипотезите на чл.159, т.1 и т.4 от АПК. С обжалваното определение в производство по чл. 176а, ал. 1 от АПК съдът е отхвърлил искането на „Хипер врати“ ЕООД за изменение на Определение № 3685 от 19.09.2025г., постановено по адм. дело № 880/ 2025г. по описа на Административен съд – Стара Загора, в частта му за разноските. За да постанови определението съдът е приел, че не са налице основания за промяна на направения извод. Посочил е, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл.143, ал.1 и ал.2 от АПК за присъждане на разноски в полза на „Хипер врати“ ЕООД, доколкото приложимият закон не регламентира отговорност на ответника за направените от жалбоподателя разноски при прекратяване на производството на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК. Настоящият касационен състав намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 176а, ал. 1 от АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая, правилно съдът е приел че не е налице основание за изменение на определението в частта за разноските. Отговорността за разноски е регламентирана в чл. 143 от АПК, а за неуредените случаи на основание чл. 144 от АПК са приложими и нормите на ГПК. Принципът, на който са подчинени правилата за разпределение на отговорността за направените по делото разноски е, че те следва да са в тежест на страната, чиято позиция не е възприета за допустима или правилна със съдебния акт. Действително, законодателят е предвидил определени специфични хипотези, при които са дължими разноски и при прекратяване на делото, но те не са налице в случая. Съгласно чл. 143, ал. 2 АПК подателят на жалбата има право на разноски при прекратяване на делото при оттегляне на оспорения административен акт. В конкретния случай не е налице нито една от хипотезите на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от АПК за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя - приложимият закон не регламентира отговорност на ответника за направените от жалбоподателя разноски при прекратяване на производството на основание чл. 159, т. 1 от АПК и при липса на правен интерес от оспорването. Неоснователно е възражението, че на жалбоподателя се дължат разноски с оглед на това, че ответникът с поведението си е станал причина за образуване на делото. В случая, с влязлото в сила Определение № 3685 от 19.09.2025 г., съдът е приел, че не е налице правен интерес и акт, който да подлежи на оспорване, а оспореното писмо е с уведомителен характер, поради което и на основание чл. 159, т. 1и т.4 АПК е прекратил производството по делото. Определението не е обжалвано от страните, поради което доводите в частната жалба относно характера на обжалваното писмо и наличието или липса на правен интерес не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение – правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,