Определение № 190 от 13.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1209/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во – във вр. ал. 1, т. 2 и чл. 407 ГПК Образувано е по частната жалба с вх. № 4889 от 25.VІІ.2012 г. на пернишкото [фирма], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие против разпореждане на съдия-докладчик от Пернишкия окръжен съд от 23.ХІІ.2011 г. по гр. дело № 840/2011 г. относно издаване на изпълнителен лист „на основание чл. 404, т. 1 ГПК”, с което е била удовлетворена молба с вх. № 7916/22.ХІІ.2011 г. на въззиваемата страна в приключилото въззивно пр-во по това дело [фирма]-гр. П.. Оплакването на търговеца частен жалбоподател е за постановяване на атакуваното разпореждане при допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира отменяването му и обезсилване на издаденият въз основа на него изпълнителен лист за присъдени с потвърденото първоинстанционно решение по спора в полза на въззиваемото [фирма]-гр. П. съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 1 983 лв. /хиляда деветстотин осемдесет и три лева/. Ответното по частната жалба [фирма] -гр. П. не е ангажирало становище на свой представител по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното разпореждане по чл. 404, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в двуседмичния преклузивен срок по чл. 407, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пернишкия ОС, настоящата частна жалба на [фирма]-гр. П., ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е основателна. С въззивното решение № 1079/28.ХІ.2011 г. на Пернишкия ОС, ГК, постановено по гр. дело № 840/2011 г., е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 762/23.ІІ.2011 г. на РС-Перник по гр. дело № 599/09 г., с което в пр-во по чл. 422 ГПК е било признато за установено, че пловдивското [фирма] има срещу [фирма]-гр. П. вземане в размер на 23 624.42 лв. /с вкл. ДДС/ и в резултат от уважаването на тази претенция последното е било осъдено да заплати на ищеца по положителния установителен иск съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 1 983 лв. Съгласно чл. 404, т. 1, предл. 2-ро ГПК на принудително изпълнение подлежат „осъдителните решения на въззивните съдилища”, докато в процесния случай въззивното решение на Пернишкия ОС няма естеството на „осъдително”, щом като е било постановено по установителен, а не по осъдителен иск. В частта му относно разноските всяко съдебно решение има характеристиката на определение /арг. от текста на чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК/, тъй като за разлика от положението по чл. 246 ГПК - за невъзможността самото решение да се изменя, това е допустимо в частта му за разноските. С оглед изложеното обжалваното разпореждане на Пернишкия ОС по чл. 404, т. 1 ГПК е незаконосъобразно: като постановено въз основа на невлязъл в сила съдебен акт, който не подлежи на принудително изпълнение и затова ще следва да бъде отменено, като бъде обезсилен и издаденият въз основа на него изпълнителен лист. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение