Определение № 972 от 30.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 563/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с чл.255 и сл.ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Л. К. от [населено място] с молба за определяне на срок при бавност, съдържаща се в т.”Б” на отправеното до СГС-ТК, ФО възражение от 24.04.2012 год. по ф.дело № 2562/1990 год. Частният жалбоподател счита, че съдът не се е произнесъл своевременно по искането му за възстановяване на изчезнал от ф.дело № 2562/1990 год. входиран документ „Подписка-заявление на около 10-15 лица, с имена от визираните със 52-членния списък на лист 112-лице и гръб от червения опис, в т.число и от визираните в списъци за управителя – УС/лист 111, лист 129 и лист 156/и предходен УС/лист 148/ всички по описа с червен цвят на том ІІ на ф.д.№ 2562/90 г. датиращ след спорното решение /листа 154-156/ и неговото вписване, с което лицата заявители напускат регистрирания вариант на Б. В. на Д. Т.”. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, намира същата за неоснователна. Видно от данните по делото с влязло в сила на 14.04.2009 год. решение на СГС от 13.03.2009 год. по гр.дело № 87/2007 год. по иск на Софийска градска прокуратура по чл.40 ЗПП е постановено разпускане и прекратяване на Политическа партия „Български земеделски народен съюз-В. 1”, регистрирана по ф.дело № 2562/1990 год. при СГС. Впоследствие с множество молби, в които са посочени различни дела жалбоподателят И. К./в пет качества/ е отправил различни изявления и искания до съда. В случая предмет на настоящото производство е молбата му за определяне на срок при бавност по чл.255, ал.2 ГПК, съдържаща се в б.”Б” от приложеното копие на възражение, подадено от него на 24.04.2012 год. до СГС-Търговско отделение. При извършената проверка се установи, че с предходна молба от 19.04.2012 год. е поискал възстановяване на „изчезнал от канцеларското досие на ф.дело № 2562/1990 год. входиран документ-подписка-заявление на около 10-15 лица”. С разпореждане от 21.04.2012 год. съдът е разпоредил молбата да се докладва по реда на чл.108, ал.1 ПАРОАВАС. С разпореждане от 02.05.2012 год. на административния ръководител молбата е оставена без движение, с указания за конкретизация на документа, чието възстановяване се иска. Със серия последващи молби отново са направени най-различни искания, като констатираната нередовност на молбата от 19.04.2012 год. не е отстранена от страна на подателя й-жалбоподател в настоящото производство. При тези фактически данни подадената молба за определяне на срок при бавност се явява неоснователна, тъй като не е налице необосновано забавяне от страна на съда при извършване на определено процесуално действие. По изложените съображения и на основание чл.257, ал.2, пр.второ съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд