Определение № 20 от 20.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 156/2017 г.

Производството е образувано по чл. 274, ал.3 ГПК по частна касационна жалба вх. № 150240/22.11.2016г., подадена от Н. М. Н. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Н. Х. М. /първоначално като жалбоподател е посочено лицето Г. В. Н., което не е страна по делото, но при отстраняване на нередовностите, констатирани от администриращия съд, става ясно, че жалбоподател е Н. М. Н. - ищец в процеса/. Жалбата е насочена срещу определение № 26131/07.11.2016г., постановено по ч.гр.д. № 13365/2016г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 05.07.2016г. на Софийския районен съд по гр.д. № 1878/2015г. за оставяне без уважение възражението на ищеца за родова неподсъдност на спора. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения, подробно изложени в жалбата и приложено към нея изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, при проверка редовността на жалбата я намира за процесуално недопустима, като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК на касационно обжалване подлежат две групи определения на въззивния съд - определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението на въззивен съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за неуважаване на възражение за родова неподсъдност на спора, не попада в нито една от тези групи. Изрично в този смисъл е т. 9в от Тълкувателно решение № 1/2013г. по т.дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.