Определение № 9797 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8910/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Алегро 2000 София“ ООД, чрез адв. И. Димитров срещу определение № 20492 от 13.06.2025 г. по адм. дело № 3565/2025 г. по описа на Административен съд – София град. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на прекратителното определение. Твърди се, че двете Постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ с изх. №С240022-023-0003494 от 27.11.2024 г. и № С240022-023-0003707 от 17.12.2024 г., чиято нищожност се иска в настоящото производство, са издадени при незачитане на влязлото в сила решение по адм. дело № 12 894/2024 г. по описа на АССГ, което обосновава правния интерес от търсената защита. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски в размер на заплатената държавна такса. Ответната страна - публичен изпълнител при ТД на НАП – София град, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС – София град е образувано по предявен от „Алегро 2000 София“ ООД иск по чл. 149, ал. 5 АПК за обявяване на нищожност на ПНПОМ с изх. №С240022-023-0003494 от 27.11.2024 г. и № С240022-023-0003707 от 17.12.2024 г., издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП – София. Съдът е приел, че приложимият ред за защита е този по ДОПК, а именно така подаденият иск представлява жалба срещу издадените ПНПОМ и поради липсата на акт по чл. 197, ал. 2 ДОПК оспорването пред съда се явява процесуално недопустимо. По тези съображения съдът е прекратил производството по делото, като е оставил без разглеждане искането на „Алегро 2000 София“ ООД и е изпратил делото като преписка на директора на ТД на НАП София за произнасяне по компетентност. Определението е правилно. За да се приложи субсидиарната защита с иск по чл.149, ал. 5 АПК, е необходимо за съответното лице да няма друг способ да защити правната си сфера. В процесния случай при правилно тълкуване на разпоредбите на чл. 197 и сл. ДОПК първоинстанционният съд е приел, че оспорването на процесните ПНПОМ направо пред съда се явява процесуално недопустимо поради неизчерпване на задължителното им оспорване по административен ред. Без значение за настоящия изход на спора е твърдението за наличие на влязъл в сила съдебен акт, с който са били отменени предходни ПНПОМ, като впоследствие са издадени процесните ПНПОМ в рамките на едно и също ревизионно производство. Този довод следва да бъде разгледан от директора на ТД на НАП София при произнасяне по компетентност на процесното оспорване, а и в следващо производство пред съда по реда на чл. 197, ал. 2 ДОПК в случай, че с решението си горестоящият орган потвърди наложените ПНПОМ. По така изложените съображения, като е прекратил производството по делото поради липса на годен предмет на оспорване и поради неизчерпване на задължителното оспорване по административен ред на процесните ПНПОМ и е изпратил преписката на директора на ТД на НАП София за произнасяне по компетентност, АССГ е постановил правилно определение. Водим от горното и на основание чл. 236 и чл. 221, ал. 1, изр.първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение