Определение № 8622 от 13.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7698/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Н. А., чрез адв. А. Джонев срещи определение №14095 от 14.04.2026г. постановено по адм. дело №3364/2026г. по описа на Административен съд София-град. С него е оставена без уважение на неговата молбата от 08.04.2026г. за допускане на обезпечение на иска по чл.292 АПК. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението. Ответникът – кмета на Столична община, район „Надежда“ оспорва жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с подаден отрицателно установителен иск по реда на чл.292 от АПК, с който се иска признаване за установено, че не се дължи изпълнение на влязлата в сила заповед №РНД20-РД56-245/30.09.2020г. издадена от кмета на район „Надежда“ - Столична община, с която е било наредено изземването от С. Н. А. на общинско жилище - гр. София, [жк], [адрес]. Заповедта е влязла в сила на 17.03.2022г. с решение №2528/17.03.2022г. по адм. дело №9382/2021г. на Върховен административен съд. С писмо от 16.03.2026г. на главния секретар на район „Надежда“ - Столична община, С. Н. А. е бил уведомен за принудителното изпълнение на заповедта. На 24.03.2026г. е съставен протокол за изземването на имота. С. Н. А. обосновава иска си с настъпила фактическа и правна сложност, поради която не може да бъде изпълнена заповедта за изземване, тъй като е извършен основен ремонт на общинското жилище в значителен размер и ще бъде оставен без жилище. Представил частна експертиза и протокол за извършени строително-монтажни работи (СМР) от 31.03.2025г. С молба от 08.04.2026г. е направено особено искане да бъде допуснато обезпечение на иска чрез налагане на мярка по чл. 397, ал.1, т.3 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), както следва: 1. забрана на кмета на район „Надежда“- Столична община да предприема действия по фактическо и правно разпореждане с апартамент [номер], находящ се в гр. София, [жк], [адрес], вкл. отдаване под наем, настаняване на трети лица, учредяване на ограничени вещни права или извършване на разпоредителни сделки; 2. забрана на кмета на район „Надежда“- Столична община да променя фактическото състояние на този имот, вкл. да извършва ремонти, преустройства, премахване на налични подобрения. За да приеме искането за неоснователно, административният съд е приел, че липсват посочените в нормата на чл. 391, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 АПК предпоставки за налагането на обезпечителните мерки. Така постановеното определение е правилно. Въз основа на доказателствата по делото съдът е извършил преценка на предпоставките по чл. 391, ал. 1 от ГПК, съгласно която обезпечение се допуска под условие - или ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства - т. 1, или след внасяне на определена от съда гаранция - т. 2. За да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че ищецът има право на иск, че искът е вероятно основателен и че налице интерес от неговото обезпечение. Първоинстанционният съд правилно е установил, че преди подаване на искането за обезпечение, на 24.03.2026г. са били осъществени действията по принудителното отнема на имота от С. Н. А., като с влязло в сила решение № 13182/03.04.2026г. по дело № 3869/2026г. на АССГ е била отхвърлена и жалбата му, срещу действията по изпълнението на принудителното изземване на общинското жилище. След като в конкретния случай не се доказва наличието на обезпечителна нужда, законосъобразно съдът е отхвърлил искането за допускане на обезпечение на иска по чл. 292 от АПК. Съдът е обсъдил и преценил искането на всички посочени в него основания, като е приел, че същите не обосновават вероятна основателност на иска по чл. 292 от АПК. Представеното с иска експертно техническо становище не обосновава вероятна основателност на иска по чл. 292 АПК, тъй като частните експертизи не са доказателствено средство и нямат доказателствена стойност. Предвид липсата на изискуемите по т. 1, ал. 1, чл. 391 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК убедителни писмени доказателства, изводът за неоснователност на искането за обезпечение на иска е правилен. С оглед горното касационният съдебен състав намира, че Административен съд София-град, като не е уважил искането за допускане на обезпечение на предявен иск, е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който при установената липса на основания за неговата отмяна следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,