Определение от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11152/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 18654 от 02.10.2024 г., постановено по адм. дело № 5890/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е прогласен за нищожен Ревизионен акт (РА) № Р-22221423003420-091-001/24.01.2024 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 474/09.04.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП. С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК жалбоподателят претендира отмяна на първоинстанционното съдебно решение. За да прогласи за нищожен оспореният РА, АССГ е съобразил, че във връзка с компетентността на органите, издали РА, по делото са представени заповеди на заместник изпълнителния директор на НАП и на изпълнителния директор на НАП, с които са дерогирани общите правила за териториална компетентност на органите по приходите. С посочените заповеди, на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК е определено, че не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК относно териториално компетентния орган за извършване на ревизии по отношение на ревизираното лице, като с последващ акт на основание чл. 10, ал. 9 от Закона за НАП са определени органи по приходите от друга териториална дирекция на НАП като компетентни органи да осъществяват производства по данъчно-осигурителен контрол, за които на основание чл. 8 от ДОПК е компетентна ТД на НАП София. Касационният състав намира, че за да извърши проверка на оспореното първоинстанционно решение по реда на чл. 218 АПК, вкл. за съответствието му с материалния закон, за което съгласно чл. 218, ал. 2 от кодекса следи служебно, е длъжен да съобрази отговора на въпроса, поставен за тълкуване пред Общото събрание на съдиите от колегиите (ОСС) на ВАС по образуваното на 27.09.2024 г. тълкувателно дело №2/2024 г., който е следният: „Нищожен ли е ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), определен със заповед по чл. 112, ал. 1, т. 1 ДОПК на директора на друга ТД на НАП въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 10, ал. 9 от Закона за НАП (ЗНАП), по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция?“. По тези съображения настоящото съдебно производство следва да се спре до постановяването на тълкувателно решение по тълкувателно дело №2/2024 г. Мотивиран така и на основание чл. 292 ГПК вр. пар. 2 ДР ДОПК, Върховният административен съд в състав на Първо отделение